1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
С., 17.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 1 395/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Б. Б. от ВАК, срещу определение № 55 от 21.01.2014 г. по ч. гр. дело № 10/2014 г. на Варненски апелативен съд. Със същото е потвърдено определение № 4 363/20.10.2013 г. по т. д. № 1 577/2013 г. на ОС [населено място], с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за повторно продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на подадената от него искова молба и се прекратява производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, поради невнасяне на дължимата държавна такса.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Производството по т. д. № 1 577/2013 г. по описа на Варненски окръжен съд е образувано по иск от [фирма] [населено място] срещу У. Р. С., предявен като частичен за сумата от 462 957,50 лв. от общия размер – 488 957,50 лв. (левовата равностойност на 250 000 евро). Ищецът претендира заплащането на посочена сума като частично неизплатено възнаграждение по договор за поръчка от 28.01.2008 г. за търговско посредничество при продажба на недвижим имот. С определение № 3 585/04.09.2013 г. молбата е оставена без движение, с указания да се внесе дължимата държавна такса по сметка на В. в размер на 18 518,30 лв. По делото е постъпила молба с вх. № 29 694/07.10.2013 г. от процесуалния представител на ищеца (жалбоподател в настоящото производство), с искане срокът за изпълнение на дадените указания да бъде продължен с три седмици, тъй като клиентът му е в чужбина. На основание чл. 63, ал. 1 ГПК срокът за изпълнение е удължен с още една седмица. На 17.10.2013 г. е постъпила нова молба с искане за продължаване на срока с още две седмици, в която са изложени и доводи, че поради непредвидени финансови затруднения дружеството е в невъзможност да заплати държавната такса в първоначално определения срок. С определение № 4 363/20.10.2013 г. В. е оставил без уважение втората молба на жалбоподателя за продължаване срока за внасяне на държавната такса и прекратява производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Този съдебен акт е обжалван пред ВАС, който с определение № 55 от 21.01.2014 г. по ч. гр. дело № 10/2014 г. (предмет на настоящото производство) го потвърждава изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил въпрос, който той смята, че е от съществено значение за изхода на делото. Твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросът свързан с приложението на чл. 63 ГПК и преценка на съда относно причините за продължаване на срока за изпълнение на дадените указания.
С разпоредбата на чл. 63 ГПК законодателят е регламентирал възможността законните и определени от съда срокове да бъдат продължавани от съда при наличието на определени представки, а именно – молба от заинтересованата страна преди изчитането им при наличие на уважителни причини. Видно от данните по делото, първоинстанционният съд е продължил срока за изпълнение на дадените указания с една седмица, с оглед наведените от процесуалния представител на ищеца твърдения за наличие на уважителни причини. В рамките на допълнително удължения срок е постъпила повторна молба за удължаване на същия с още две седмици, като се наведени и доводи, че поради непредвидени финансови затруднения дружеството не може да заплати дължимата държавна такса. Постоянна и непротиворечива е практиката на Върховен касационен съд, че липсата на средства за заплащане на държавна такса не представлява уважителна причина по смисъла на закона и не може да обоснове уважаване на искането за удължаване на срока, което е съобразено от въззивният съд. Наличието на уважителни причини, налагащи удължаване на срока се преценява от съда във всеки конкретен случай, с оглед твърденията на страните и данните по делото. Такава преценка е направена както от В., така и от въззивния съд. Наведените доводи относно размера на дължимата държавна такса и финансови затруднения, като последица от икономическата криза за дружеството – жалбоподател също не представляват уважителна причина по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК. Задължение на ищеца е при подаване на исковата молба да представи и доказателства за заплащане на съответната държавна такса, което не е направено в настоящия случай. Липсата на достатъчно средства ищецът да заплати следващата се държавна такса е основание претенцията пред съда да бъде заявена в един по-късен етап, но не е причина срокът за изпълнение да бъде удължаван неколкократно от администриращия съд. При постановяване на обжалваното определение, ВАС се е съобразил с практиката на ВКС, като изрично се е позовал на цитираните в мотивите актове на различни състави на ВКС.
Неоснователно соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, според която произнасянето на съда по съществения процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай предвид наличието на непротиворечива практика на ВКС по поставения от жалбоподателя въпрос, която е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на гореизложеното, тъй като не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 55 от 21.01.2014 г. по ч. гр. дело № 10/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: