3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София, 21.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 973/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [заличено наименование на фирма], обл. Б., срещу определение № 370 от 25.05.2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по ч. т. д. № 392/2010 г. Със същото се оставя без разглеждане като процесуална недопустима частната жалба на дружеството срещу определение № 190 от 19.02.2010 г. по ч. т. д. № 75/2010 г. на ВКС, ТК, І-во отд., с което се оставя без разглеждане жалбата на И. Д., подадена в качеството му на представляващ П. „Ч.” АД срещу решение № 92 от 15.07.2009 г. по т. д. № 120/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ – ро отд., с което е оставена без уважение молбата за отмяна на влязло в сила решение № 120/19.02.2008 г. по т.д. № 679/2007 г. на ВКС, ІІ ТО.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и ВКС да разгледа депозираната частна жалба по същество.
Ответниците по частната жалба не ангажират становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
Първоинстанционното производство по гр. д. № 221/2006 г. по описа на Б. окръжен съд е образувано по молба от [заличено наименование на фирма] за откриване на производство по несъстоятелност на П. „Ч.”АД гр. Б.. С решение № 88/14.05.2007 г. на Б. производството по несъстоятелността е открито, като този съдебен акт е обжалван пред ВКС, който с решение № 120 от 19.02.2008 г. по т.д. № 679/2007 г. го оставя в сила.
Срещу влязлото в сила решение (№ 120 от 19.02.2008 г. по т.д. № 679/2007 г.) е подадена молба за отмяна от П. [заличено наименование на фирма] и „Б.” ЕООД с. В. – кредитор, която е оставена без уважение с решение № 92 от 15.07.2009 г. по т. д. № 120/2009 г. на ВКС, ТК, І-во отд.
Решението, с което е оставена без уважение молбата за отмяна е обжалвано от П. [заличено наименование на фирма] с частна жалба, която с определение № 190 от 19.02.2010 г. по ч. т. д. № 75/2010 г. е оставена без разглеждане по съображения, че в действащата процесуална уредба не е предвидена обжалваемост на решението, с което ВКС се произнася по основателността на подадената молба по чл. 303 ГПК и с него приключва производството по отмяна. Срещу това определение е подадена частна жалба от „Б.” ЕООД с. В. и с обжалвания в настоящото производство съдебен акт – определение № 370/25.05.2010 г. по ч. т.д. № 392/2010 на ВКС, ІІ ТО, същата е оставена без разглеждане.
Обжалваното определение на тричленния състав на ВКС по ч. т. д. № 392/2010 г. е правилно. С разпоредбата на чл. 307 ГПК законодателят е регламентирал производството по молба за отмяна за влязло в сила решение и в него не е предвидена правна възможност решението на ВКС, с което се произнася по основателността на молбата за отмяна да подлежи на съдебен контрол. Независимо от това по повод подадената частна жалба срещу решение № 92 от 15.07.2009 г. по т. д. № 120/2009 г. на ВКС, състав на ТК, І-во отд. се е произнесъл, като е оставил същата без разглеждане, като процесуално недопустима. В чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК е предвидена възможност за контрол на определенията на ВКС в случаи, че същите преграждат по-нататъшното развитие на делото. С обжалвания в настоящото производство съдебен акт съставът на ВКС, ТК ІІ отд. е оставил без разглеждане подадената частна жалба от [заличено наименование на фирма]. Всички изложени данни налагат извода, че съдопроизводствения ред за защита е изчерпан, с оглед на което подадената частна жалба се явява неоснователна.
При тези фактически данни, определение № 370 от 25.05.2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по ч. т. д. № 392/2010 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 370 от 25.05.2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по ч. т. д. № 392/2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: