6
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ г.о. дело № 138/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№23
гр.София, 12.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. И.ОВА
търговско дело под № 138/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р. П., гр.София срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 409/08.12.2009 год., постановено по в.гр.дело № 604/2009 год. в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на Хасковския районен съд № 505/27.07.2009 год. по гр.дело № 1518/2008 год. относно отхвърлените обективно съединени искове, предявени от едноличен търговец И. Л. П. от гр.Хасково по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 5 774,27 лева-мораторна лихва и по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 750 лева-транспортни разходи, въззивният съд е решил спора по същество като е осъдил ответника-касатор да заплати на едноличния търговец на основание чл.86, ал.1 ЗЗД общо сумата 5 639,56 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на дължимото възнаграждение по договор за изработка от 01.08.2006 год. на вентилационна и отоплителна инсталация за периода на забавата от 17.05.2007 год. до 04.08.2008 год.; сумата 750 лева-транспортни разходи, както и 134,71 лева-мораторна лихва върху тази сума за забавено плащане за същия период. В останалата му част, с която е оставено в сила първоинстанционното отхвърлително решение въззивното решение е влязло в законна сила като необжалвано.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Поддържа се становището, че възложителят не дължи плащане на сумите по издадените фактури докато не бъдат подписани двустранни протоколи, удостоверяващи приемането на извършената работа, представляващи основание за заплащане на дължимото възнаграждение съгласно договора. Навеждат се доводи, че не се дължи плащане на възнаграждение преди да са извършени съответните изпитания и технически проби на монтираните инсталации – предмет на договора за изработка.
Като основание за допускане на касационно обжалване в допълнителното си изложение касаторът сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага становище, че въззивният съд се е произнесъл по редица правни въпроси, които са от съществено значение за изхода на спора, а именно: 1/ може ли възложителят по договор за изработка да откаже да приеме изработеното и да заплати възнаграждение преди извършването на техническа проба на монтираните съоръжения и 2/ замества ли удостоверението за въвеждане на обекта в експлоатация подписването на уговорените от страните двустранни протоколи за приемане на изработеното. Поддържа, че с разглеждането на касационната жалба от ВКС ще бъдат отстранени съществуващите в ЗЗД неясноти и непълноти относно договора за изработка, което според касатора е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба едноличен търговец И. Л. П. с едноименна фирма от гр.Хасково чрез процесуалния си представител адвокат А.Ангелов от АК-Пловдив изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. Претендира заплащане на съдебни разноски за касационното производство в размер на 250 лева – изплатено адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е решил спора по същество като е уважил предявеният от едноличен търговец И. П. иск по чл.86, ал.1 ЗЗД и е осъдил ответника-касатор да заплати обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва на сумите по издадените фактури във връзка с дължимото възнаграждение по сключения между страните договор за изработка от 01.08.2006 год. Прието е, че претендираните мораторни лихви за забавено плащане цената на извършената работа се дължи от възложителя, тъй като общите правила на ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава при неизпълнение на парично задължение са приложими и по отношение на договора за изработка. В тази връзка мораторни лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава до погасяването на главното задължение. По отношение на основния спорен въпрос от кой момент вземането за дължимото възнаграждение за извършената работа е станало изискуемо, анализирайки целият доказателствен материал по делото съдът е направил извода, че в конкретния случай това безспорно е моментът на въвеждане на обекта в експлоатация-датата 18.05.2007 год., което се потвърждава от представеното и неоспорено по делото удостоверение № 34/17.05.2007 год., подписано от главния архитект на Община Смолян. Изложени са доводи, че при наличието на противоречиви свидетелски показания, посоченият официален документ, установяващ спорния факт е основание същият да се ползува като годно и надлежно доказателство за установяване на обстоятелството, че работата е била извършена и без да са били съставени от страните предвидените в договора двустранни протоколи. Прието е за опровергано твърдението на ответника за недовършени монтажни работи или отклонения в изпълнението, тъй като при наличието на такива обективни данни държавният орган не би издал разрешение за ползуването на обекта. Направен е извода, че с оглед разпоредбата на чл.264 ЗЗД в тежест на възложителя е да докаже възраженията си за недостатъци на извършената работа, а такива доказателства по делото няма представени.
Видно от данните по делото и съдържанието на касационната жалба същественият с оглед изхода на спора материалнопавен въпрос е свързан с приложението на чл.86 ЗЗД и по-конкретно началният момент за начисляване на мораторна лихва при неизпълнение на парично задължение.
По така поставения правен въпрос константната и непротиворечива практика на ВКС е в смисъл, че съгласно общото правило на чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки изминал ден след изпадането му в забава до погасяването на главното задължение. Законната мораторна лихва е форма на договорна отговорност, специфична за паричните задължения, независимо от техния произход. В чл.84 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Необходимостта да бъде поканен от кредитора да изпълни задължението си като условие за изпадане в забава законът предвижда само по отношение на вземания, за които няма определен срок за изпълнение. В случая, обаче, се касае за срочно задължение, тъй като съгласно чл.266 ЗЗД задължение на поръчващия е да заплати възнаграждение за извършената работа, която той е длъжен да приеме съгласно договора-чл.264 ЗЗД. В конкретния случай, съобразявайки се с цитираните правни норми и анализирайки събраните по делото доказателства съдът е приел, че безспорният момент за изискуемост на процесното вземане за заплащане цената на дължимото възнаграждение за извършената работа от изпълнителя по процесния договор е датата на въвеждане на обекта в експлоатация, която се установява от удостоверението на главния архитект на Община Смолян № 34/17.05.2007 год. В тази връзка мораторната лихва за вземанията по процесните фактури е начислена от датата 18.05.2006 год. до момента на реално извършеното плащане на сумите по главниците от страна на възложителя-ответник по делото. Постановеното в този смисъл въззивно решение е изцяло в съответствие с цитираната постоянна съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на присъдените мораторни лихви. Що се отнася до развитите от жалбоподателя оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение в обжалваната му част, това са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквато касаторът въобще не сочи. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по поставения съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, а в случая цитираните правни норми са пределно ясни и по приложението им е налице постоянна съдебна практика. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело без да аргументира твърдението си какво е значението на разрешения от въззивния съд правен въпрос за развитието на правото, жалбоподателят неоснователно поддържа основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Останалите въпроси, поставени в касационната жалба относно начина на приемане на работата и задължението за съставяне на двустранни протоколи, установяващи вида, обема и качеството на извършената работа в случая са ирелевантни, тъй като са неотносими към решаващите мотиви на съда и от техния отговор не зависи изхода на делото. Както вече беше посочено, в конкретния случай като начална дата за изпадането в забава съдът е приел възможно най-благоприятния за възложителя момент за изискуемост на процесните вземания – този на въвеждането на обекта в експлоатация.
В останалата й част, с която се обжалва въззивното решение относно уважената претенция по чл.79 ЗЗД за сумата 750 лева-транспортни разходи и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 134,71 лева върху тази сума, подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като обжалваемия интерес е до 1 000 лева.
При този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба – едноличен търговец И. Л. П. следва да бъдат присъдени направените от него и поискани с отговора му съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 250 лева-адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 409/08.12.2009 год. по в.гр.дело № 604/2009 год. в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение № 505/27.07.2009 год. по гр.дело № 1518/2008 год. на Хасковския районен съд е осъден „Р. П., гр.София да заплати на едноличен търговец И. Л. П. от гр.Хасково на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумите 4 489,75 лева-мораторна лихва за забава плащането на цената по данъчна фактура № 2350/21.09.2006 год., както и сумата 1 149,81 лева-мораторна лихва за забавено плащане на сумата 6 402,50 лева-възнаграждение по договор за изработка от 01.08.2006 год. за периода на забавата от 17.05.2007 год. до 04.08.2008 год.
ОСЪЖДА „Р. П., гр.София, бул.”България” № 102 да заплати на И. Л. П., ЕГН xxxxxxxxxx, действуващ като едноличен търговец „И. П.”, гр.Хасково сумата 250/двеста и петдесет/лева съдебни разноски за касационното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Р. П., гр.София в останалата й част.
В частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС-ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а в останалата му част – определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/