1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
гр. София, 12.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 830 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Ч. срещу решение № 196 от 20.04.2011г. по в. гр. дело № 154/2011г. на Врачански окръжен съд, търговско отделение, с което е отменено решение № 269 от 01.11.2010г. по гр. дело № 698/2009г. на Районен съд Мездра и [фирма], [населено място] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 19 741,82 лв., представляваща договорна неустойка за забавено плащане по договор за търговска продажба № 1/14.11.2007г. и сумата 3 337,11 лв. – разноски за двете инстанции.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и приложено към нея писмено изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № № 1/2009г. на ВКС, ОСТК: кога клаузата за неустойка в търговските сделки се явява нищожна поради накърняване на добрите нрави ; длъжен ли е решаващият съд да направи конкретна преценка за нищожността на неустойката на база критерии, съобразени с конкретните факти и обстоятелства по конкретното дело.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. Д. Д. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като същото е постановено в съответствие с цитираното от касатора Тълкувателно решение. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че страните са обвързани от договор, по силата на който ищецът е продал и предал на ответника 59 681 кг твърд тел с обща цена 64 455,48 лв. В чл. 3.6. от договора съконтрахентите са уговорили неустойка за забава в размер на 0.1% дневно върху размера на просроченото плащане от страна на купувача. Ответникът извършил пет плащания общо в размер 40 006,50 лв. и на 22.04.2009г. страните са сключили допълнително споразумение, съгласно което ответникът се задължил да заплати остатъка от продажната цена в размер 24 448,98 лв. до 22.05.2009г., в който случай ищецът се отказвал от правата си по клаузата за неустойка, а при неспазване на допълнителното споразумение уговореното в чл. 3.6. от договора намира приложение. Остатъкът от цената не бил платен в уговорения срок, а през периода от 21.08.2009г. до 14.09.2009г. е извършил общо три плащания, с които платената сума по договора за продажба възлиза общо в размер 65 476,45 лв.
По отношение на допълнителното споразумение въззивната инстанция е изложила съображения, че същото няма характер на новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД и тъй като уговореният в него срок за плащане не е спазен, неустоечната клауза на договора за продажба е останала в сила.
За да направи извод за неоснователност на възражението на ответника по иска за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави, решаващият съдебен състав е извършил преценка на клаузата към момента на сключване на договора за продажба, приел е, че към него момент не е налице уговорка, излизаща извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като се е позовал и на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСТК.
Въззивният съд е изложил съображения за неоснователност на доводите на ответното дружество относно липсата на вина за неизпълнението и относно приложението на института на стопанска непоносимост, предвид представените доказателства и недоказаната невъзможност за изпълнение, дължаща се на причина, която не може да се вмени във вина на купувача – ответник по иска.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посочените от касатора материалноправни въпроси „кога клаузата за неустойка в търговските сделки се явява нищожна поради накърняване на добрите нрави ; длъжен ли е решаващият съд да направи конкретна преценка за нищожността на неустойката на база критерии, съобразени с конкретните факти и обстоятелства по конкретното дело“ е релевантен за делото, тъй като от неговото решаване зависи изходът на спора.
Инвокираният от касатора довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като релевантният за спора материалноправен въпрос е решен в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСТК. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави се извършва за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани различни критерии. Посочените в тълкувателното решение критерии са примерно изброени, като е указано за всеки отделен случай да се съобразят конкретните факти и обстоятелства.
Когато единствената цел на неустойката, за която същата е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, клаузата за неустойка е нищожна.
Съобразявайки се с постоянната практика на ВКС, въззивният съд е извършил преценка на установената по делото фактическа обстановка и клаузата за неустойка към момента на сключване на договора за продажба – 0.1% дневно върху стойността на просроченото плащане, и е приел, че към момента на сключване на договора уговорката за неустойка не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Следва да се отбележи, че нарастването на неустойката спрямо забавеното плащане на основното задължение се дължи на виновното неизпълнение на купувача да плати в уговорения срок цената на стоката, поради което преценката за нравствената й допустимост не е извършена в противоречие със задължителните указания, дадени в тълкувателното решение.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и приложеното към нея изложение основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за настоящото производство в размер 850 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196 от 20.04.2011г. по в. гр. дело № 154/2011г. на Врачански окръжен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], вх. Б, ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78 ГПК сумата 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.