4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
С., 22.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 74/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1449 от 05.08.2011 г. по т.д.№ 721/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение № 5255 от 17.11.2010 г. по гр.д.№ 11335/2009 г. на СГС, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на Ян С. Х. – гражданин на Обединено кралство Великобритания и С. И., съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.1, ап.6-адв. В.Д.: 2950.22 евро, със законната лихва от 19.11.2009 г. – депозит за покупка на описания ап.№А 503, находящ се във вак. к-с “А. Вали”, [населено място], предмет на Предварителен договор за продажба от 14.05.2007 г. и 20 629.79 евро, със законната лихва от 19.11.2009 г. – авансово платена част от цената на апартамента, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията по чл. 280 ГПК жалбоподателят поддържа, че въпросът: допустимо ли е разширително тълкуване на клаузи на договор, в които изрично, ясно и точно е уговорен момента за предаване на купувача имот, чист от вещни тежести, е решен в противоречие с практиката на ВКС за тълкуване волята на страните съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД: Р.№89 от 17.07.2009 г. по т.д.№ 523/2008 г., Р.№137 от 25.06.2010 г. по т.д.№ 888/2009 г. и П..ВС №3/ 29.03.1973 г. – основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Жалбоподателят сочи, че по въпроса: учредяването на договорна ипотека преди датата на предаване на имота на купувача, нарушение ли е Договора с оглед уговореното в чл. 4.1 и чл. 4.2, въззивното решение противоречи на: Р.№514/ 28.03.2011 г. по т.д.№ 513/ 2010 г. на САС и Р.от 23.03.2011 г. по т.д.№ 885/2010 г. на САС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че по въпроса: допуска ли се разваляне на договор, когато неизпълнената част е незначителна, решението противоречи на: Р.№ 102/03.08.2010 г. по т.д.№ 897/ 2009 г. на ВКС и Р.№999/ 24.10.1995 г. по гр.д.№ 737/1995 г. на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Счита,че решаването на въпроса: учредяването на договорна ипотека от продавача, нарушение е ли е на поетите задължения, когато в правната сфера на купувача не са настъпили негативни последици, е от значение за точното прилагане на закона, тъй като допринася за осъвременяване на тълкуването на законодателната уредба с оглед изменения в законодателството и обществените условия, и допринася за развитие на правото поради необходимостта да се създаде съдебна практика, за да бъде тя осъвременена предвид настъпилите промени в законодателството и обществените условия – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Ян С. Х. – гражданин на Обединено кралство Великобритания и С. И. – ищец по делото и [фирма] – [населено място] – трето лице – помагач на страната на ответника, не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него, в обжалвана част, е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са уважени искове: за 2950.22 евро – депозит за покупка на недвижим имот, обещан с Предварителен договор от 14.05.2007 г. и за 20 629.79 евро – авансово платена част от цената, е изложил съображения, че продавачът не е изпълнил поетите в чл. 4.1 от Договора задължения – нарушил е забраната за сключване на сделки с имота без съгласие на купувача. Съдът е приел, че страните са уговорили възможност купувачът едностранно да развали договора при неизпълнение от продавача на задължението да не сключва каквито и да било сделки с имота без съгласието на купувача, като забраната включва всякакви сделки с имота, а не само разпоредителните. Съдът е посочил, че продавачът не е спазил срока по чл. 5 за съставяне на акт 15 и не е изпълнил задължението да не сключва сделки с имота – учредил е в полза на банки – кредитодатели договорна ипотека върху множество недвижими имоти, сред които и процесният, с нот.акт № 90/08.11.2007 г., поради което купувачът е развалил едностранно договора и за продавача възниква задължение да върне получените суми на основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.
С оглед изложеното, от изведените от жалбоподателя правни въпроси, релевантен за делото е материалноправният въпрос за предпоставките по чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД за връщане от продавача на авансово платените суми по предварителния договор, като последица от упражнено от купувача право за разваляне по чл. 87 ЗЗД, и представляват ли предпоставка за разваляне евентуални негативни последици за купувача.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по останалите въпроси, които са относими към предмета на спора, но не попадат в приложното поле на касационния контрол по чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационния контрол, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Посочените въпроси са във връзка с предмета на делото и касаят правилността на решението – отговорът им е обусловен от доказателствата и от тълкуване на волята на страните в договора – резултат на осъществена от съда решаваща правораздавателна дейност по съществото на спора, която не може да бъде проверявана по искане за допускане на касационно обжалване в производство по чл. 288 ГПК, като отговорите на посочените въпроси предполагат проверка на правилността на решението, а установяването на конкретната фактическа обстановка е в правомощията на въззивния съд. Евентуално допуснатите нарушения от съда в приложението на чл. 20 ЗЗД, са основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основания за достъп до касация по чл. 280 ал. 1 ГПК.
По релевантния за делото въпрос касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1449 от 05.08.2011 г. по т.д. № 721/ 2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която исковете са уважени.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе по сметка на ВКС държавна такса 943.16 лв., на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифата за ДТ в седемдневен срок от съобщението и да представи платежен документ, при неизпълнение на което задължение производството по делото ще бъде прекратено.
След внасянето на държавната такса делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: