3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
гр. София, 04.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 262 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 26/06.02.2012г. по т. дело № 77/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 76/06.10.2011г. по гр. дело № 164/2011г. на Силистренски окръжен съд и е прекратено производството по делото пред ВКС.
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на процесуалния закон. Поддържа становище, че съгласно § 25 ПЗР на ЗИДГПК всички висящи производства, включително и касационните, следва да се разглеждат по реда на отменения ГПК, поради което даденото от ВКС стеснително тълкуване, че § 25 ПЗР на ЗИДГПК визира само висящите пред ВКС производства към датата на влизане в сила на изменения чл. 280, ал. 2 ГПК, е неправилно. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът Ж. Т. И. от [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съдебният състав на ВКС, ТК е приел, че решението на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 916/06.04.2011г. по гр. дело № 420/2010г. на Районен съд Силистра, не подлежи на касационно обжалване, тъй като е налице обективният критерий по чл. 280, ал. 2 ГПК, изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г. за ограничаване достъпа до касационно обжалване – предявен е частичен иск за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща част от договорено застрахователно обезщетение по застрахователен договор, сключен между страните на 25.08.2009г. Излага съображения, че действието на процесуалноправната норма засяга всички производства, по които е постановено въззивно решение с цена на иска до определения от цитираната разпоредба минимум, които са образувани по постъпили след влизането й в сила /след 21.12.2010г./ касационни жалби.
Обжалваното определение на ВКС е правилно. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен искът с правно основание чл. 193 КЗ по търговска сделка – застрахователен договор за доброволна застраховка „Домашно имущество”. Касае се за търговско дело, тъй като заявената претенция произтича от правоотношение, възникнало между страните по търговска сделка съгласно чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 22.11.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./.
Неоснователен е релевираният от частния жалбоподател довод, че съгласно § 25 ПЗР на ЗИДГПК всички висящи производства, включително и касационните, следва да се разглеждат по реда на отменения ГПК. В нормата на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК изрично е предвидено, че само висящите производства се приключват по досегашния ред, като законодателят не е обвързал висящността на делото с момента на постъпване на исковата молба в съда. Висящо пред съответната инстанция е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на ЗИДГПК. По отношение на касационното производство релевантна е висящността на делото в касационната инстанция. Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба пред администриращия я съд, към който момент следва да се извършва преценката на нейната допустимост, с оглед на установеното с изменената процесуална норма на чл. 280, ал. 2 ГПК ограничение за достъп до касационен контрол. В конкретния случай касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно решение по търговско дело с цена на иска под 10 000 лв., е подадена на 22.11.2011г., т. е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 26/06.02.2012г. по т. дело № 77/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.