6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
С., 22.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 4094/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Г. Б. К. – от [населено място] срещу Определение №1783 от 01.08.2013 г. по ч.гр.д. № 2370/ 2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Определение №165 от 21.05.2012 г. по т.д. № 81/ 2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по иска на Г. Б. К. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] и [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] за обявяване за недействителна по отношение масата на несъстоятелността на [фирма] на продажбата, извършена между ответниците с нот.акт №12,том І, рег.№163,д.№5/ 10.02.2012 г. на нотариус №418 Т. Ревова, с район на действие РС -Б.. Жалбоподателят поддържа, че той, като съдружник в [фирма] – в несъстоятелност, отговаря за задълженията на дружеството с дяловата си вноска, затова има право и правен интерес да защити дяловото си участие, срещу което се води ефективно изпълнение в процедура по несъстоятелност. Поддържа, че с доказване нищожността на сделката, въз основа на която е прието вземане на кредитор в производството по несъстоятелност, ще се намалят пасивите на дружеството, което ще доведе до намаляване отговорността на съдружника до размера на дяловата вноска. Излага, че правният му интерес произтича от качеството съдружник и започналото реализиране на отговорността му до размер на дяловото му участие чрез осребряване на имуществото и разпределение на получените средства, което пряко рефлектира в имуществената сфера на съдружника чрез намаляване на активите. Жалбоподателят поддържа, че ТЗ не забранява съдружник да предяви иска за недействителност на сделката, в който случай се прилагат правилата на ЗЗД в частта за недействителност на сделките, само ищецът следва да докаже правния си интерес, а същият е налице към датата на предявяване на иска с оглед качеството му съдружник, както и поради ограничението да участва в управлението или в контролните органи на нови дружества – чл. 141 ал. 8 и чл. 234 ал. 2 ТЗ. Счита, че има интерес производството по несъстоятелност да приключи с пълно удовлетворяване на кредиторите, а всеки нищожен договор намалява имуществото, има правен интерес от запазване най-голям актив на дружеството и с оглед последиците от прекратяване на производството по несъстоятелност – чл. 735 ал. 1 т. 1 и чл. 736 ТЗ, когато са изплатени всички задължения и остатъкът от имуществото е предаден на длъжника или управителния орган на дружеството. Поддържа, че е налице правен интерес и поради възобновеното гр.д.№ 456/2009 г. с предмет иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на ОС от 14.05.2009 г. на ОС на [фирма] за освобождаването му като управител, което дело предхожда производството по несъстоятелност. Иска определението да се отмени и да се постанови допустимост на предявения иск.
В Основания за допускане на касационна жалба иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като изразява несъгласие с приетото от въззивния съд, по съображенията, изложени в жалбата, поддържа, че към датата на подаване на исковата молба има правен интерес от предявяването на иска, обусловен от качеството му на съдружник, от реалните ограничения да участва в управителни и контролни органи на дружества, докато не се удовлетворят всички кредитори, от желанието да се запази имуществото на дружеството в максимално голям обем, което пряко рефлектира на имуществената му сфера. Жалбоподателят аргументира, че неправилно съдът е приел, че е налице бъдещ правен интерес и сочи решените правни въпроси: лишени ли са съдружниците в ТД, обявено в несъстоятелност, от правото на иск срещу сделки, които влияят на масата на несъстоятелността, следва ли съдружникът да доказва конкретен правен интерес или той следва по силата на закона, от кой момент възниква правният интерес – от възможността имуществото да бъде намалено с разпоредителната сделка или от реалното намаляване на масата на несъстоятелността. Поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК обосновава с необходимостта да се санкционират схеми по безнаказано източване на задлъжнели дружества чрез процедура по несъстоятелност, вече установено като практика в гражданскоправния оборот и което ощетява съдружника.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска и се прегражда развитието му, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване на производството по делото по иска на съдружник срещу [фирма] – [населено място] и [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] за обявяване за недействителна по отношение масата на несъстоятелността на [фирма] продажбата между ответниците с цитирания нотариален акт на описания недвижим имот, извършена при пряко договаряне на синдика и купувача по чл. 718 ал. 1 ТЗ, с която се целяло заобикаляне на чл. 717г ТЗ и да се постанови внесените от продавача пари, съгласно чл. 717г ал. 3 ТЗ да се задържат за удовлетворяване вземанията на кредиторите. Направен е извод, че освен кредиторите на масата на несъстоятелността, и трети лица могат да се защитят срещу продажбата, извършена от синдика чрез пряко договаряне, включително с установяване нищожността на сделката, когато тези лица имат правен интерес, какъвто ищецът не доказва: не е страна по сделката, не е кредитор на дружеството в несъстоятелност и не може да извлече за себе си благоприятни последици при евентуално уважаване на иска – и ако се уважи искът, това не означава, че имуществото на дружеството ще бъде достатъчно за погасяване на задълженията му, а дори и в повече, за да се прекрати производството по несъстоятелност – тези доводи на ищеца са относими към едно бъдещо правно очакване. Съдът е изложил, че ищецът не е обосновал как прогласяването за нищожен на договора ще доведе до преодоляване ограничението в правата му за участие в управлението на други търговски дружества. Приел е, че ищецът няма качество на процесуален субституент да води иск за защита на чуждо материално право – на [фирма]. Съдът е посочил, че сделката е сключена в процедура по пряко договаряне по чл. 718 ТЗ, намира приложение чл. 26 ЗЗД за нищожност на продажбата поради нарушение на закона, като предвидената в ТЗ защита срещу действията на синдика по осребряване на имуществото, е предоставена на кредиторите на масата на несъстоятелността, както и на трети лица, когато имат правен интерес, но не и съдружниците, които нямат качеството кредитори, като ищецът не твърди да има такова качество, а възможния негов личен интерес дружеството да продължи да съществува, не съставлява интерес, който да обоснове активна процесуална легитимация за предявяване на иска.
Релевантни за делото са изложените от частния жалбоподател въпроси, които се свеждат до въпроса има ли ищецът правен интерес да предяви иск за обявяване за недействителна по отношение масата на несъстоятелността на продажбата на недвижим имот, извършена при пряко договаряне на синдика и купувача по чл. 718 ал. 1 ТЗ и да се постанови внесените от продавача пари, съгласно чл. 717г ал. 3 ТЗ да се задържат за удовлетворяване вземанията на кредиторите – абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска.
В ТЗ не е уреден изрично въпросът извън страните по сделката, и кредиторите, кое трето лице има правен интерес и може да предяви иск за недействителност на продажбата на имуществено право, купено чрез пряко договаряне от лице, което е нямало право да наддава, затова следва да намерят приложение общите разпоредби на ЗЗД за недействителност на сделките. Въпросът за наличието или липсата на самостоятелно право на ищеца да предяви иска, е свързан с преценката за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска, като абсолютна процесуална предпоставка.
Правният интерес от провеждане на установителния иск по чл. 124 ал. 1 ГПК за недействителност на договор за продажба, предявен от лице, което не е страна по договора, винаги е конкретен и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права. Правният интерес от решаване на спора произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които ищецът твърди, че се засяга правната му сфера. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото и когато констатира, че ищецът няма правен интерес, прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията.
В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№133/ 22.10.2011 г. по т.д.№ 171/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. по въпроса за правния интерес на съдружник в О. да предяви установителен иск за нищожност на договор за ипотека, сключен от дружеството, ако счита, че се накърняват членствените му права, Р.№134/08.10.2009 г. по т.д.№38/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. по въпроса за правния интерес на ищеца да предяви иск за прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот по приватизационната сделка, който е обусловен от възможността да се довърши процедурата по приватиздация чрез изкупуване на обекта по реда на ЗППДОП(отм.), също и Опр. №698/09.11.2010 г. по ч.т.д.№344/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. по въпроса за възможността страната да предяви осъдителен иск, която не изключва автоматично правото да предяви установителен иск, стига да е налице правен спор относно съществуване на правоотношение между страните, като преценката за правния интерес от предявения установителен иск не зависи само от това, дали е налице възможност за предявяване на осъдителен иск, а е обусловена от твърденията на ищеца относно засегнатите от възникналия правен спор негови съществуващи права и Опр. № 338/ 15.10.2008 год. по ч.гр.д.№ 1568/6 2008 г. на ВКС, V г.о., в което е прието, че преценката дали е налице правен интерес от установителния иск, е обусловена всякога от твърденията на ищеца за засегнатите от възникналия правен спор негови съществуващи права и характера на спорното право.
Като е преценил налице ли е за ищеца правен интерес от предявения иск, за което е изложил подробни съображения, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 124 ал. 1 ГПК, съответно чл.97 ал. 1 ГПК (отм.) за допустимостта на установителния иск, която зависи от наличието на правен интерес у ищеца от предявяването му.
Затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1 от 19.02. 2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС разрешеният материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, когато поради съществуваща неяснота или непълнота на правната норма се налага по тълкувателен път да бъде преодоляно несъвършенството на закона, с цел точното му и непротиворечиво прилягане от съдилищата или ако разглеждането на същия би допринесло за осъвременяване на съществуващата във вр. с приложимата правна норма съдебна практика, отговаряща на променените обществени услови и правна мисъл, какъвто не е разглежданият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №1783 от 01.08.2013 г. по ч.гр.д. № 2370/ 2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определението за прекратяване на производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: