1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
Гр. София 15.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 3701/2013 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Б.А. от САК срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 305/02.07.2013 г. постановено по в.гр.д.№ 475/2013 г. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Великотърновския районен съд № 46/11.01.2013 г. по гр.д.№ 1692/2012 г. въззивният съд е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор иск по чл. 422 ал. 1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът [фирма] [населено място] дължи сумата 11 511.55 евро по издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК по ч.гр.д.№ 2873/2011 г. на РС-В.Т. в качеството му на авалист по запис на заповед издаден от [фирма] в полза на [фирма] от 30.05.2009 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че за разлика от нормите на ЗЗД в чл.484 ал. 2 от Търговския закон е предвидена специална правна фикция, според която подписът на лицевата страна на менителницата се смята за поръчителство, освен ако е на платеца или на издателя. Навеждат се доводи, че доколкото правилата на ТЗ съдържат специална уредба по отношение на менителничното поръчителство, общите норми на ЗЗД не намират приложение – т.е. не е задължително авалистът по менителничния ефект да отразява изрично в записа на заповед пределите на своята отговорност, респ. права и задължения.
В допълнителното изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 ГПК. Излага доводи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по поставения материално правен въпрос: Подписът на лицевата страна на записа на заповед, ако не е на издателя /платеца/ учредява ли менителнично поръчителство /авал/ и приложим ли е принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското и търговското право при менителничното поръчителство?. Позовава се на приложените към жалбата две решения на Търговска колегия на ВКС по т.д.№ 988/2009 г. на ІІ т.о. и по т.д.№ 234/2012 г. на І т.о. постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е отхвърлил предявения от [фирма] иск по чл. 422 ал. 1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът [фирма] дължи сумата 11 511.55 евро по издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК в качеството на авалист по издаден от [фирма] в полза на ищеца запис на заповед от 30.05.2009 г. По делото е безспорно установено, че на лицевата страна на процесния менителничен документ под името и подписа на издателя са изписани данните на ответното търговско дружество представлявано от изпълнителния директор Х. Т. Х.. Установено е също от заключението на назначената графологична експертиза, че подписът под посочения текст е положен от лицето Х. Т. Х., който съгласно представения устав представлява акционерното дружество. При тези фактически данни, за да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел че в случая не е налице валидно авалиран менителничен ефект тъй като изписаните данни на акционерното дружество и подписът на представляващия го не са достатъчни след като не е посочено изрично, че се дава поръчителство или в чия полза е дадено поръчителство. Изложени са съображения, че в платежната практика авалът се поставя върху самата менителница чрез определени стандартни фрази от рода на „гарантирана за плащане”, „преподписана за гаранция”, или се дава чрез оформяне на специален документ.
Въззивното решение съдържа произнасяне по релевантния за изхода на делото правен въпрос свързан с приложението на чл.484 ал. 2 ТЗ и по-конкретно: учредява ли се менителнично поръчителство, когато подписът на лицевата страна на менителницата /записа на заповед/ не е на платеца или издателя и приложим ли е принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското и търговското право по отношение на менителничното поръчителство /авала/. Даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос е в противоречие с константната практика на ВКС обективирана в р. № 120/30.07.2010 г. по т.д.№ 988/2009 г. на ТК, ІІ т.о.; р.№ 11/11.03.2013 г. по т.д.№ 234/2012 г. на ТК, І т.о. и др. постановени по реда на чл. 290 ГПК, представляващи задължителна съдебна практика за долустоящите съдебни инстанции съгласно т.2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Според цитираната съдебна практика авалът и поръчителството по гражданското и търговското право имат обща обезпечителна функция, но между тях съществуват различния, които обособяват авала като самостоятелен вид сделка. Акцесорността на договора за поръчителство не намира приложение при авала. Засилената защита на интересите на кредитора при абстрактните сделки намира израз в разпоредбата на чл. 484 ал. 2 ТЗ, съгласно която подписът върху лицевата страна на менителницата са смята за поръчителство, освен ако се касае за подпис на платеца или на издателя.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на постановеното въззивно решение на основание чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК и след внасяне на следващата се държавна такса съгласно чл.18 ал. 2 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 305/02.07.2013 г. постановено по в.гр.д.№ 475/2013 г.
Указва на жалбоподателя да представи в едноседмичен срок документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 450.40 лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: