1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
С., 23.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 95/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Р. (България)” ЕАД [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. К. Н., срещу определение № 2 788 от 16.10.2009 г. по ч. гр. дело № 2 099/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно отделение – V състав. Със същото се оставя без уважение подадената от жалбоподателя частна жалба против разпореждане № 3 001/12.06.2009 г. на РС [населено място] по ч. гр. д. № 709/2009 г., с което е отхвърлено изцяло заявлението на дружеството за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници [фирма] [населено място], Надежда С. Г. и А. Фризуел И. – Великобритания, и двамата с посочен адрес в [населено място], за сумата от 37 600 лв. – просрочена главница и 1 118,64 лв. – просрочена наказателна лихва от 30.04.2009 г. до 09.06.2009 г., което вземане представлява погасяване на дълг по Договор за овърдрафт № 52 259/30.05.2008 г., ведно със законната лихва от 10.06.2009 г.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (съдържащо се в частната жалба) са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на СГС, ВКС, ОС [населено място] и ОС [населено място].
Ответниците по частната касационна жалба не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С разпореждане № 3 001 от 12.06.2009 г. по ч. гр. д. № 709/2009 г. Асеновградският районен съд е отхвърлил изцяло искането на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници [фирма] [населено място], Надежда С. Г. и А. Фризуел И. – Великобритания, и двамата с посочен адрес в [населено място], за сумата от 37 600 лв. – просрочена главница и 1 118,64 лв. – просрочена наказателна лихва от 30.04.2009 г. до 09.06.2009 г., което вземане представлява погасяване на дълг по Договор за овърдрафт № 52 259/30.05.2008 г., ведно със законната лихва от 10.06.2009 г., въз основа на извлечение от сметка към 10.06.2009 г.
Съдът е приел, че представеното заявление е нередовен от външна страна документ и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като в него е посочен единствено размера на просрочената лихва – 37 560 лв., както и просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 30.04.2009 г. до 09.06.2009 г. в размер на 1 118,64, но няма отразяване на настъпилите обстоятелства, довели до предсрочна изискуемост на кредита: невнасяне на съответната погасителна вноска от длъжника (което да доведе до автоматична предсрочна изискуемост на кредита), нито са посочени други обстоятелства, довели до автоматична предсрочна изискуемост на задължението, моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита при условията на договора, не е посочена и начислената за отделните периоди от време наказателна лихва, а представлява едно заключение на заявителя за наличие на вземане към длъжника, респ. задължение – главница и наказателна лихва.
Срещу разпореждането на Асеновградския районен съд е депозирана частна жалба от „Р. (България)” ЕАД [населено място] пред ОС [населено място], която е оставена без уважение с определение № 2 788/16.10.2009 г. по ч. гр. д. № 2 099/2009 г. – предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е посочил конкретно въпросите, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото, нито излага конкретни доводи в подкрепа на сочените касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросът свързан със съдържанието на документа или извлечението от счетоводните книги, с които се удостоверяват вземания на банките, въз основа на които се издава заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
В конкретния случай, подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК не съдържа необходимите реквизити, установяващи предсрочната изискуемост на вземането, с оглед на което същото е отхвърлено изцяло от РС [населено място]. Задължение на заявителя е да посочи съществуването и изискуемостта на вземането си, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. Представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва да представлява редовен документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК, който да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Видно от представения Договор за овърдрафт № 52 259/30.05.2008 г., при неплащане от страна на кредитополучателя/солидарния длъжник (ответници в настоящото производство) изцяло или частично, на което и да е парично задължение по договора в продължение на 90 дни от падежа на това задължение, считано от 91 –вия ден кредитът (непогасената главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателни лихви) става автоматично предсрочно изискуем, за което банката не уведомява кредитополучателя/солидарния длъжник – чл. 10 от договора. В чл. 6 и 7 от същия е посочено, че и настъпването на който и да е от случаите, посочени в чл. 29 от Общите условия на „Р. (България)” ЕАД представлява неизпълнение на договора за овърдрафт и банката има право да направи изцяло и предсрочно изискуем целия ползван овърдрафт, както и да пристъпи към служебно събиране на всички дължими суми.
В представеното пред А. извлечение от сметката на длъжниците към 10.06.2009 г. е посочено само и единствено просрочената главница (37 560 лв.) и просрочената наказателна лихва за периода от 30.04.2009 г. до 09.06.2009 г. вкл- (1 118,64 лв.). Независимо от обстоятелството, че ответниците (длъжниците) са уведомени за обявяването на овърдрафта за предсрочно изискуем, банката не е представила доказателства за обстоятелствата довели до изискуемостта на вземането – кои вноски не са платени, техните размери, други обстоятелства, които съгласно Договора или Общите условия са довели до предсрочна изискуемост на кредита, момента на настъпване на изискуемостта на вземането, периоди за начисляване на лихвата, както и на наказателните лихви. Всичко изложено дотук налага извода, че представеното извлечение от счетоводна сметка не съставлява редовен от външна страна документ по чл. 417, ал. 2 ГПК, въз основа на който да бъде издадена исканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Предвид нередовността на подаденото заявление, изразяващо се в недостатъчна индивидуализация на вземането и неговата изискуемост и ликвидност, същото следва да бъде отхвърлено.
Представените от жалбоподателя съдебни актове са постановени при друга фактическа обстановка. Индивидуализацията на вземането, неговата изискуемост и ликвидност се преценява от съда във всеки конкретен случай, с оглед правомощията си по чл. 418, ал. 2 ГПК. При постановяване на въззивното определение Пловдивският окръжен съд се е съобразил с практиката на ВКС.
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2 788 от 16.10.2009 г. по ч. гр. дело № 2 099/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно отделение – V състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: