3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
С., 24.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 80/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Х. Д. – от [населено място] срещу Решение № 1736 от 29.10.2011 г. по гр.д. № 2411/ 2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено Решение № 1783 от 29.04.2013 г. по гр.д. № 85/ 2013 г. на Пловдивски районен съд, с което искът по чл. 124 ГПК на Д. Х. Д. – от [населено място] срещу [община] – [населено място] е уважен и е постановено друго, с което е отхвърлен искът на ищеца за признаване за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата 6083.50 лв. – концесионно възнаграждение по Договор от 28.05.1999 г. за концесия на водоем в м.”Бучилото” с площ от 157.523 дка водна площ, със законната лихва от 04.10.2002 г., сумата 2066 лв. – обезщетение за забавено плащане и 363.40 лв. – разноски, които суми Х. М. Д. – наследодател на ищеца, б.ж. на [населено място], починал на 21.02.2012 г., е осъден да плати на ответника по гр.д.№ 4497/2002 г. на ПРС, за което е издаден изпълнителен лист от 13.04.2006 г., с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят и третото лице – помагач С. Х. В. – от [населено място] сочат решените правни въпроси, по които поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [община] – [населено място], обл. П. по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното:
С обжалваното решение е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи 6083.50 лв. – концесионно възнаграждение по Договор за концесия на водоем, сключен от наследодателя на ищеца, 2066 лв. – обезщетение за забавено плащане и 363.40 лв. – разноски по гр.д.№ 4497/2002 г. на ПРС, за които с влязло в сила решение е бил осъден наследодателя на ищеца, които искове въззивният съд е отхвърлил.
Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по жалба срещу първоинстанционно решение по искове, всеки с цена до 10 000 лв. Спорът е търговски – иска се установяване недължимост на суми, породени от сключен от наследодателя на ищеца концесионен договор – търговски спор по см. на чл. 365 ал. 1 т. 2 ГПК и предявените искове са под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. Х. Д. – от [населено място] срещу Решение № 1736 от 29.10.2011 г. по гр.д. № 2411/ 2013 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено с участието на трето лице помагач на ищеца С. Х. В. – от [населено място].
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: