4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
С., 07.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание двадесет и пети октомври на две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 72/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Й. Н. и Б. Н. Й., непълнолетна, действаща със съгласието на баща си Н. Й. Н. – двамата от [населено място] срещу Решение № 5358 от 3.ХІІ.2009 г. по гр.д. № 4317/ 2007 г. на СГС и е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от Н. Й. Н. и Б. Н. Й. срещу [фирма] – [населено място] искове по 70 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 7.ХІІ.2006 г. ПТП с тов.авт. ”Шкода М.”, д.к. [рег.номер на МПС] , причинило смъртта на наследода – телката им М. Иванова Н., на основание чл. 226 ал. 1 КЗ, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Молба жалбоподателите сочат, че са разрешени съществени правни въпроси: неправилно е приложен чл. 264 КЗ и Наредба 24, издадена от Комисия за финансов надзор и неправилно са тълкувани правилата на застраховка ”гражданска отговорност” и поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Като обосновават оплакването за неправилност на решението, поради нарушение на КЗ и с прилагането на Наредба №24/2006 г., която е непълна, жалбоподателите искат съдът да се съобрази с втората застрахователна полица, сключена за управление на полуремаркето и исковете да се уважат. Поддържат, че решаването на въпроса кога застрахователят следва да носи отговорност по задължителна застраховка ”гражданска отговорност” за ремарке и за полуремарке, е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на съдебната практика, тъй като нормативното тълкуване, ще доведе до точно прилагане на КЗ, което ще доведе до развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, а ответникът по жалбата С. Б. А. – от [населено място], обл. Шумен, понастоящем в затвора [населено място] – трето лице – помагач на страната на ответника – не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, които са отхвърлени, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.59/2007 г.) и § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК – Д.в. бр.100/ 21.ХІІ.2010 г., тъй като касационната жалба е от 1.VІ.2010 г., и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е отменено първоинстанциноното решение, с което исковете по чл. 226 ал. 1 КЗ са уважени и е постановено друго, с което са отхвърлени. Въззивният съд е изложил, че с влязла в сила присъда С. Б. А. е признат за виновен в това, че на 7.ХІІ.2006 г. на шосеен мост над р. Я., в района на [населено място], при управление на тов. авт.”Шкода М.”, д.к. [рег.номер на МПС] , по непредпазливост е причинил смъртта на 18 лица, между които и наследодателката на ищците. Приел е, че въз основа на застрахователна полица № 065060769263/31.ХІІ.2005 г., е сключен с ответника валиден застрахователен договор по риска ”гражданска отговорност” за срок от 1.І.2006 г. до 31.ХІІ.2006 г., с максимален размер 1 000 000 лв. за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на трети лица, като застрахователят е изплатил 1 000 546 лв., от които на ищеца 14 141 лв. и на ищцата 19 283 лв. По отношение на застрахованото по риска ”гражданска отговорност” полуремарке – влекач с рег. [рег.номер на МПС] – полица № 06506076961, съдът е приел, че лимитът по тази полица не може да бъде използван за обезщетяване на причинените от ПТП вреди, тъй като съгласно §6 т.11 от ДР на ЗДвП, МПС е “пътно-транспортно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства”, в §6 т.17 е посочено, че ремарке е П., предназначено да бъде теглено от превозно средство, като към ремаркето е причислено и полуремаркето, от което съдът е извел, че в чл. 264 ал. 1 изр. 2 КЗ, е предвидено, че гражданската отговорност на собствениците и ползвателите на ремаркета и полуремаркета, също подлежи на задължително застраховане отделно от тази на влекача. На основание чл. 14 ал. 1 от Наредба №24 от 8.ІІІ.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249 т. 1 и 2 КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени от МПС, съдът е посочил, че вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с МПС и е функционално зависимо от МПС по време на движение и/ или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по риска ”гражданска отговорност”, свързана с притежаването и ползването на влекача, а ал. 2 е неотносима към спора. Като е обосновал въз основа данните по делото, че товарният автомобил и полуремаркето, са представлявали една обща композиция и полуремаркето е било технически и функционално свързано от влекача, че е било в движение и че не се е отделило от влекача в момента на удара с автобуса, съдът е заключил, че увредените лица не могат да ангажират отговорността на застрахователя по договора за застраховка на полуремаркето и е отхвърлил исковете.
От изложените от жалбоподателите правни въпроси, с оглед данните по делото и правомощията на ВКС, съгласно т. 1 на ТР №1/2010 г. на ОСГТК по тъл.д.№ 1/2009 г. да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за конкретното дело, могат да се изведат разрешените от въззивния съд материално – правни въпроси: за отговорността на застрахователя по риска ”гражданска отговорност” за причинени на трети лица неимуществени вреди от МПС, състоящо се от влекач и полуремарке, представляващи обща композиция и полуремаркето е било технически и функционално свързано с влекача, било е в движение и не се е отделило от влекача в момента на удара и може ли в този случай увредените лица да искат обезщетение за неимуществени вреди по договора за застраховка “гражданска отговорност” на полуремаркето.
Тъй като по изложения въпрос има съдебна практика, създадена при разглеждане исковете на останалите пострадали лица, съответно техните наследници от ПТП на 7.ХІІ.2006 г. на моста на р. Я. в района на [населено място], неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай. Развитите от жалбоподателя съображения не подкрепят довода му, че се касае до въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Разпоредбите на чл. 264 ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 14 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 24/ 8.ІІІ.2006 г., са точни и ясни и не дават основание за противоречиво тълкуване при прилагането им. Ремаркетата и полуремаркетата по отношение на задължителното застраховане, са МПС, включително когато не са функционално зависими от влекача, предвид повишената им обществена опасност. Хипотезите на ангажиране отговорността за обезщетение за вреди, причинени от ремарке, са разграничени в чл. 14 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 24/ 8.ІІІ.2006г. точно и ясно, поради което не е необоходимо тълкуването им в смисъл, различен от тяхното съдържание. Отговорността на застрахователя за причинени вреди по застраховка „гражданска отговорност” на ремарке, може да се ангажира, когато вредите са причинени от ремарке, което не е свързано с влекача, не е функционално зависимо от него, не е било в движение или когато се е самозадвижило, какъвто не е настоящият случай. Когато вредите са причинени от ремаркето в композиция с влекача и по време на движение, и когато не се е откачило по време на движение, застрахователят отговаря по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на влекача, тъй като причиняването на вредите, е в резултат на управлението на цялата композиция.
С оглед изхода на делото жалбоподателите следва да платят на ответник по жалбата 200 лв. – юрисконсулртско възнаграждение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 453 от 19.V.2010 г. по гр.д. № 181/ 2010 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: