3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
С., 20.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание дванадесети март на две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 603/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма]- [населено място] срещу Решение №1691 от 15.03.2012 г. по гр.д. № 17 459/ 2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение № ІІ-59-67 от 08.08.2011 г. по гр.д.№ 56 714/ 2010 г. на СРС, 59 с., с което е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 24 651.06 лв. – застрахователно обезщетение по договор за застраховка на имущество, на основание чл. 208, вр. чл. 200 КЗ, със законната лихва и за 2200 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 29.08.2009 г. – 21.11.2010 г., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят в раздел на жалбата ”Изложение на касационни основания по чл. 280 ГПК” поддържа, че решението противоречи на Р.№362/15.07.2010 г. на ВКС, ІІ г.о. и на Р.№235/04.07.2011 г. на ВКС, ІV г.о. – основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като сочи, че правният въпрос е за наличието на застрахователно покритие относно отнетото имущество и покрива ли застраховката риска ”кражба с взлом”, ако имуществото е било на І етаж на сградата, в която връзка изразява несъгласие с приетото в обжалваното решение, както и оплакване, че съдът не е обсъдил договора изцяло, поради което е стигнал до погрешни правни изводи. Иска да се вземат предвид съображенията, изложени в раздел на жалбата ”Касационни основания по чл. 281 ГПК” за неправилното тълкуване от съда на застрахователния договор и на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че цената на първия не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Доколкото жалбоподателят е посочил правен въпрос, разрешен от въззивния съд, съображенията му изцяло са за неправилност и необоснованост на решението. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросите, които поставя жалбоподателят, целят да обосноват твърдените нарушения на материалния и процесуалния закон и съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, те са относими към предмета на делото, но са пряко свързани с правилността на обжалваното решение и отговорът им е обусловен от доказателствата по делото и извършената преценка на същите от въззивния съд в резултат на тълкуване на съдържанието на сключения застрахователен договор. Сочените от жалбоподателя въпроси не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК
В случая въззивният съд е приложил правилата на чл. 20 ЗЗД при тълкуване съдържанието на относимите към спора на страните клаузи от застрахователния договор и Общите условия, обсъдил е доводите и възраженията на страните обхваща ли се настъпилото събитие от уговорения застрахователен риск, кои от материалите на ищеца са част от застрахованото с договора движимо имущество, за което ответникът дължи застрахователно обезщетение, а изводите, до които решаващият съд е стигнал в резултат на това тълкуване, не могат да бъдат проверявани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като те са предмет на касационния контрол и не обосновават искането за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1691 от 15.03.2012 г. по гр.д. № 17 459/ 2011 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 250 лв. – разноски по делото за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграж – дение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: