1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
гр. София, 10.03.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2461 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. К. срещу решение № 104 от 04.02.2013г. по в. т. дело № 2883/2012г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 3812 от 17.08.2012г. по гр. дело № 1490/2012г. на Варненски районен съд, 17 състав в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 92 ЗЗД сумата 10 221,12 лв., представляваща неустойка за забава по договор за доставка и монтаж от 14.03.2011г. за периода 15.05.2011г. – 14.06.2011г.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради неспазване на чл. 297 във връзка с чл. 298 ГПК и противоречието му с влязлото в сила решение от 04.10.2012г. по гр. дело № 21071/2011г. на Варненски районен съд, 12 състав. Релевира евентуални доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа становище за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС:
1. „Приложими ли са забраните по чл. 297 ГПК – зачитане на решението и по чл. 299 ГПК – непререшаемост, ако с предходен влязъл в сила съдебен акт съдът в мотивите е обсъдил един правен и свързан с обстоятелствата и исковете по делото въпрос, но същият изрично не фигурира в диспозитива на това решение и в този смисъл последващи състави на съдилищата, разглеждащи иск по нефигуриращия в предходен диспозитив, но фигуриращ в мотивите на влязлото в сила решение правен въпрос, обвързани ли са с императивите за зачитане на предходното и влязло в сила решение и неговата непререшаемост?“
2. „Възможно ли е възложител по договор за строително-монтажни работи да приеме извършените СМР от изпълнителя, ако от своя страна последният подизпълнител не е предал СМР на изпълнителя?“
Ответникът [фирма], [населено място] / [фирма]/ чрез процесуален представител адв. Х. Х. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като касаторът не е извел точен и ясен материалноправен и процесуалноправен въпрос и не е посочил на кои тълкувателни решения противоречи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Възражението на касатора /ответник по исковата молба/ за недопустимост на иска е прието за неоснователно поради липсата на идентитет между двете дела. За да направи този извод, решаващият съдебен състав е съпоставил предмета на двете производства и е констатирал, че производството по иска по гр. дело № 21071/2011г. на Варненски районен съд, 12 състав е предявеният иск от [фирма] за заплащане на дължимо възнаграждение по договора и неустойка за забава на плащане на възнаграждението, докато предмет на настоящото производство е насрещният иск на [фирма] за заплащане на дължима неустойка за забава на изпълнение на възложените СМР. Въззивната инстанция е приела, че между страните с оглед влязлото в сила съдебно решение е налице сила на пресъдено нещо досежно наличието на валидно облигационно правоотношение и забавата на ищеца за заплащане на възнаграждение.
За да уважи предявения иск по чл. 92 ЗЗД, въззивният съд е констатирал наличието на необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на изпълнителя /ответник по иска и касатор в настоящото производство/ за неустойка за забава на извършените СМР. Приел е, че между страните е възникнало правоотношение по договор за доставка и монтаж на три помпени агрегата за подгряване на водата в открит басейн на строителен обект „Г. лайн“, по силата на което ответникът по иска – изпълнител се е задължил да достави агрегатите в 45-дневен срок от авансовото плащане и да ги монтира в 14-дневен срок от доставката. След обсъждане на представените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели решаващият съдебен състав е установил, че авансовото плащане е направено на 17.03.2011г., доставката на съоръженията – на 29-ти и 30.04.2011г., а работата е завършена и предадена на 13.06.2011г. Въз основа на приетата фактическа обстановка въззивната инстанция е направила извод, че изпълнението на възложените СМР е със забава за периода от 14.05.2011г. до 13.06.2011г., като не е установено по делото неоказване на съдействие от страна на кредитора /възложител по договора и ищец в процеса/. Съобразно уговорената в чл. 10, ал. 1 от договора клауза за неустойка искът е уважен за сумата 10 586,16 лв.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Първият формулиран от касатора процесуалноправен въпрос се отнася до силата на пресъдено нещо на мотивите на влязло в сила съдебно решение. По този въпрос е формирана постоянна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по т. гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, т. 18/, съгласно която мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на пресъдено нещо. Такава се формира само за спорното право, т. е. за това с което съдът е сезиран и върху което трябва да се произнесе с решението си. Силата на пресъдено нещо се формира по предмета на решението, който трябва да съвпада с предмета на иска и да установява съществуването или несъществуването на твърдяното или отричано от ищеца спорно материално право с белезите, които го индивидуализират – правопораждащи юридически факти, съдържание, субекти и правно естество. Със сила на пресъдено нещо се ползват още и разрешените искания и възражения за право на задържане и прихващане. Като е приел, че с оглед влязлото в сила съдебно решение по гр. дело № 21071/2011г. на Варненски районен съд, 12 състав е налице сила на пресъдено нещо досежно наличието на валидно облигационно правоотношение и забавата на възложителя за заплащане на възнаграждение, но не и по отношение на забавата на изпълнителя при монтиране и предаване на възложените СМР, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС. Обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството следва да се извърши на основание чл. 270, ал. 3 във връзка с чл. 299, ал. 2 ГПК, ако спорът е разрешен с влязло в сила решение. В конкретния случай съобразно постоянната практика на ВКС решаващият съдебен състав е съпоставил решенията по двете дела и е констатирал, че предметът на спора по тях е различен. От друга страна, и по двете дела е установено, че възложените СМР са извършени и предадени от изпълнителя на възложителя на 14.06.2011г. с протокол образец 19, поради което не се касае до различни факти.
Вторият, посочен от касатора въпрос, не е релевантен за спора, тъй като не е обусловил правните изводи на съда по делото. От друга страна, предаването със забава на извършените СМР от подизпълнителя на изпълнителя не представлява основание за освобождаване на изпълнителя от отговорност за забавено изпълнение на СМР по отношение на възложителя, но може да обоснове отговорността на подизпълнителя спрямо изпълнителя, която не е предмет на настоящия спор.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като същият не е доказал, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104 от 04.02.2013г. по в. т. дело № 2883/2012г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.