3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1038
С., 16.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 425/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от М. А. К. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. А. Д. от САК, срещу определение № 825 от 17.04.2012 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 888/2012 г. Със същото се потвърждава определение № 1 078 от 23.01.2012 г. на СГС, ГК, с което на основание чл. 104, т. 4 ГПК се прекратява производството по гр. д. № 1 011/2012 г. пред СГС и делото се изпраща по подсъдност на Районен съд [населено място].
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени доводи за наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
Производството по гр. д. № 1 011/2012 г. по описа на СГС е образувано на 21.01.2012 г. по искова молба, подадена на 20.01.2012 г. (вх. № 5 815) от М. А. К. срещу [фирма] [населено място] за заплащане на сумите 16 610 лв. – главница и 3 940 лв. – лихва за забава. Жалбоподателката твърди, че исковата й молба е била приложена към отговора й по гр. д. № 16 794/2011 г. на СГС (по което тя е ответник по предявен срещу ней иск от [фирма] за сумата 26 697,08 лв. главница и 5 716,17 лв. – мораторна лихва) и с нея фактически е предявила насрещни искове по чл. 211 ГПК. В тази връзка поддържа, че СГС погрешно е образувал отделно самостоятелно производство вместо да приеме предявените искове за съвместно разглеждане по образуваното вече срещу нея дело, което с определение № 1 214/24.01.2012 по гр. д. № 16 794/2011 г. СГС е отказал.
С оглед цената на предявените от жалбоподателката обективно съединени искове (под 25 000 лв.), с определение от 23.01.2012 г. СГС е прекратил производството по гр. д. № 1 011/2012 г. и е изпратил делото по подсъдност на СРС. Това определение е потвърдено от Софийски апелативен съд с определение от 17.04.2012 г. по ч. гр. д. № 888/2012 г. по съображение, че с оглед развитите от жалбоподателката доводи за неправилно разглеждане на предявените от нея искове в самостоятелно производство, обжалваното определение няма прекратителен характер и правилно е изпратено по подсъдност на компетентния съд.
Предмет на подадената частна касационна жалба е въззивното определение на САС. Направените в нея оплаквания, обаче, не касаят директно съобразената от съда в съответствие с чл. 104 ГПК родова подсъдност на предявените искове, а разглеждането им в отделно производство вместо като насрещни искове, каквато е била волята на ищцата. В тази връзка поставените процесуални въпроси се отнасят до приложението на чл. 211 ГПК, а не на нормите за подсъдността.
При тези фактически данни, настоящият съдебен състав счита, че подадената частна касационна жалба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Законодателят е въвел селективен признак по отношение на разглежданите от ВКС дела. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В случая, обжалваното определение на САС няма преграждащ характер, тъй като с потвърденото определение на СГС не е прекратено производството по иницирания от жалбоподателката спор, който е изпратен за разглеждане от родово компетентния съд. Неточното указание на въззивния съд, отразено в диспозитива на обжалвания съдебен акт не създава за страните процесуални права, с каквито те не разполагат съгласно действуващата процесуална уредба.
Що се отнася до оплакването, че неправилно подадената искова молба с вх. № 5 815/20.01.2012 г. е образувана в отделно самостоятелно производство вместо предявените с нея искове да се разгледат като насрещни искове по гр. д. № 16 794/2011 г. на СГС следва да се има предвид, че с оглед разпоредбата на чл. 211, ал. 2 ГПК преценката за съвместно разглеждане на насрещния иск с първоначалния иск е предоставена изцяло на съда.
С оглед изложеното, подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на М. А. К. от [населено място] срещу определение № 825 от 17.04.2012 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 888/2012 г.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: