1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
С., 04.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 3 291/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Д. Ф.” АГ – В., чрез процесуалния му представител адв. Г. Т., срещу определение № 1 641 от 17.04.2013 г. на Варненски окръжен съд, постановено по ч. т. д. № 635/2013 г. Със същото се потвърждава разпореждане № 4 380 от 29.01.2013 г. по ч. гр. д. № 976/2013 г. на Районен съд [населено място], 35 състав, с което е отхвърлено искането на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и на изпълнителен лист против [фирма] [населено място] за парично вземане от 2 309,20 евро, представляваща главница, произтичаща от решение от 09.01.2013 г. по т. д. № 2 365/2012 г. по описа на В., ТО, 1 състав, както и искането за присъждане на съдебните разноски.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане на Районен съд [населено място], но цената на иска е под 10 000 лв. и съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата) не подлежи на касационен контрол. Обжалвано е разпореждане на В., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и на изпълнителен лист против [фирма] [населено място] за парично вземане от 2 309,20 евро, представляваща главница, произтичаща от решение от 09.01.2013 г. по т. д. № 2 365/2012 г. по описа на В., ТО, 1 състав
Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба пред администриращия я съд, към който момент следва да се извършва преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол. В конкретния случай, частната касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно определение по търговско дело, с цена на иска под 10 000 лв., е подадена на 24.07.2013 г., т. е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост. Това е съобразено от В. и изрично отразено в диспозитива на постановения от него съдебен акт.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане. Затова съдът не следва да се произнася и по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Д. Ф.” АГ – В. срещу определение № 1 641 от 17.04.2013 г. на Варненски окръжен съд, постановено по ч. т. д. № 635/2013 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчване на препис от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: