3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
С., 11.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело №3485/ 2013 год.
Производството е по чл. 15 ал. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], Република Гърция и [фирма] – [населено място], Република Гърция, чрез Н. Л. – САК, съдебен адрес [населено място], [улица] срещу Определение № 1061 от 15.05.2013 г. по ч.гр.д. №977/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 07.12.2012 г. по т.д. №2562/2011 г. на СГС, с което не е прието възражението на ответниците по делото за неподведомственост на спора пред българския съд поради уговорена арбитражна клауза, с оплакване за неправилност. В Молба от 07.08.2013 г. частните жалбоподатели сочат решения по делото въпрос и поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество частната касационна жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, приема следното:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което не е прието възражението на ответниците по делото за неподведомственост на спора пред българския съд поради уговорена арбитражна клауза. Изложил е, че съгласно чл. 11 от Договора от 07.03.2008 г., всички възникнали между страните спорове трябва да се решават с преговори и ако и в този случай не може да се стигне до споразумение, спорът се отнася за разглеждане до съответния компетентен съд в Република България – страните са предвидили компетентност на общия граждански съд. Посочил е, че сключеният между страните Договор от 07.03.2008 г., е самостоятелен от договора, сключен между МРРБ на Република България и жалбоподателите, и не е част от него, затова [фирма] не е обвързан от втория договор и предвиденото в чл. 12.2 прилагане на условията на основния договор към Договора от 07.03.2008 г., се отнася за предмета на основния договор – рехабилитация на посочения път – и не се отнася до евентуално съществуващата в основния договор арбитражна клауза – [фирма] не е обвързан от нея, ако не е направил изрично изявление в този смисъл и няма данни същия да се е присъединил към такава арбитражна клауза. Като е заключил, че няма арбитражна клауза в Договора от 07.03.2008 г. или допълнително уговорена такава между страните, съдът е приел, че няма основания да се прекрати образуваното в СГС производство по реда на чл. 15 ГПК поради сключено арбитражно споразумение.
Въззивното определение по въпроса дали заведеното дело е подведомствено на българския съд, който е приел спора за разглеждане или не поради сключена арбитражна клауза, не подлежи на касационно обжалване. Правилността на първоинстанционното определение по чл. 15 ал. 1 ГПК, постановено по дело, по което спорът е приет за разглеждане, е проверена от въззивния съд, с което е изчерпан контролът за законосъобразност по чл. 15 ал. 2 ГПК. Въззивното определение не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението по чл. 15 ал. 1 ГПК произтича от закона – чл. 15 ал. 2 ГПК, вр. чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК, поради което контролът по отношение на него е двуинстанционен. На касационен контрол (като преграждащо) би подлежало определение по чл. 15 ал. 1 ГПК, с което съдът приеме за основателно възражението за неподведомственост на делото пред българския съд и прекрати образуваното пред него производство. Когато спорът е приет за разглеждане със заведеното дело, контролът на определението е двуинстанционен – чл. 15 ал. 2 ГПК, като предвиденото от закона обжалване на това определение – чл. 15 ал. 2 ГПК, не попада в никоя от хипотезите на чл. 274 ал. 3 т.1 и т.2 ГПК
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – А., Република Гърция и [фирма] – [населено място], Република Гърция, чрез Н. Л. – САК, съдебен адрес [населено място], [улица] срещу Определение № 1061 от 15.05.2013 г. по ч.гр.д. №977/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: