3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
Гр. С., 19.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 171/2011 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 510/12.11.2010 г. по в.т.д.№ 1508/2010 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Варненския районен съд № 2201/18.06.2010 г. по гр.д.№ 9449/2009 г. в частта, с която е осъден да заплати на [фирма] на основание чл. 327 ТЗ сумата 8853.60 лв. представляваща частично неизплатена цена на закупено 168 тона – царевично зърно по фактура № 532/11.07.2006 г. ведно със законната лихва, както и сумата 3613.66 лв. мораторна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т.1 и т. 2 ГПК. Твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуални въпроси свързани с доказателствената сила на счетоводните документи и по конкретно следва ли да се счита, че издадената фактура доказва претендираното вземане. Навежда доводи, че така поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата позовавайки се на цитираните в изложението р. № 987/26.11.2004 г. по гр.д.№ 157/2004 г. на ВКС-ТК; р. № 1064/27.06.2003 г. по гр.д.№ 215/2003 г. на ВКС- І г.о. и р. № 111/16.03.2005 г. по гр.д.№ 495/2004 г. на ВКС-ТК, І т.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат И.Д. от АК-В. изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният по чл.327 ТЗ и е осъден ответника-касатор да заплати неизплатения остатък от цената на закупената стока – 168 тона царевица на зърно по процесната фактура, както и дължимата мораторна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД за забавено плащане на претендираната главница, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Прието е с оглед данните по делото, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за търговска продажба, че ответникът е получил стоката срещу подпис на негов представител в издадената данъчна фактура № 532/11.07.2008 г. без да възрази относно количеството или качеството на закупената стока. Прието е също въз основа на данните от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че фактурата е надлежно осчетоводена от ответника, включена е в дневника за покупки за месец юли 2006 г. под № 2 и в справката-декларация на ДДС на дружеството за същия данъчен период и по нея са били извършени частични плащания и прихващане на насрещни задължения по двустранния споразумителен протокол от 11.07.2006 г. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че ответникът-купувач дължи неизплатения остатък от цената на закупената стока-предмет на иска.
Отговорът на поставения от касатора правен въпрос относно доказателствената сила на счетоводните документи и вписванията в счетоводните и търговските книги се съдържа в разпоредбите на чл.182 ГПК и чл.55 ТЗ. Те се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед останалите доказателства по конкретното дело, в който смисъл е и постоянната непротиворечива съдебна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение обективирана в р. по т.д.№ 260/2010 г. на ВКС, ТК-ІІ т.о.; р. по т.д.№ 264/2010 г. на ВКС, ТК- І т.о.; по т.д.№ 454/2008 г. на ВКС, ТК-ІІ т.о. и др. постановени по реда на чл.290 от действащия ГПК. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка в резултат на която е достигнал до извода, че ответникът е получил стоката-предмет на двустранно оформената процесна фактура. Тази суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията му за погрешни крайни изводи представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. В тази връзка цитираните в жалбата три решения по конкретни дела на различни състави на ТК на ВКС постановени при действието на отменения ГПК от 1952 г. не обосновават основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като различният краен изход е обусловен от различните факти по всяко дело, а не от противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос. Ето защо, не е налице твърдяното противоречие със задължителна практика на ВКС или наличието на противоречива съдебна практика по поставения въпрос-предмет на настоящото дело.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 510/12.11.2010 г. постановено по в.т.д.№ 1508/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: