4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 839/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
гр.София, 29.07. 2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 839/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. М. и Б. Д. М., двамата с адрес [населено място], обл.П., подадена чрез процесуалните им представители адвокатите Р.П. и Н.М. от АК-П. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 291/02.07.2012 год., постановено по т.дело № 515/2012 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 81/23.02.2012 год. по гр.дело № 301/2011 год., с което е уважен предявеният регресен иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ и са осъдени ответниците-касатори/родители на починалия при ПТП на 04.10.2009 год. водач на л.а.”Ауди” Д. М., управлявал автомобила с несъобразена скорост след употреба на алкохол, да заплатят на ЗК [фирма] по 35 000 лева всеки от тях. Сумата 70 000 лева представлява изплатени от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” обезщетения за неимуществени вреди на родителите на починалия при същата катастрофа С. Н., който е пътувал заедно с делинквента в процесния автомобил.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че е нарушена разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като решаващият съд не е отчел наличието на съпричиняване от страна на починалия пътник за настъпване на вредите, тъй като е знаел, че водачът е употребил алкохол и въпреки това е поел риска да пътува с процесния автомобил.
В допълнително изложение към касационната жалба се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените съществени правни въпроси, свързани с тежестта на доказване в производството по регресния иск на застрахователя, както приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД относно наличието на съпричиняване, когато пострадалият пътник е знаел, че пътува с водач на МПС употребил алкохол над допустимите по закон граници, с което е споделил риска от настъпилия вредоносен резултат. Наведени са доводи, че обжалваното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС, позовавайки се на приложените към жалбата решения на различни състави на ВКС.
Ответникът по касационната жалба ЗК”Л. И.”, [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касаторите доводи, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният регресен иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ и са осъдени наследниците на починалия водач Д. М., причинил процесното ПТП, да възстановят на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” изплатените от него обезщетения за неимуществени вреди на родителите на загиналия при катастрофата С. Н. пътувал в същия автомобил в размер общо на сумата 70 000 лева. Прието е за безспорно установено, че шофьорът е карал автомобила по мокър път с несъобразена скорост след употреба заедно със загиналия пътник на голямо количество концентрат. Изследванията на иззетите при аутопсията на двамата кръвни проби са показали наличие на алкохол в кръвта на М. – 2.53 промила, а на Н. – 1.34 промила. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че вина за катастрофата има единствено водачът на автомобила, при което положение неговите наследници следва да понесат цялата отговорност за настъпилите вреди. Прието е за неоснователно възражението на ответниците за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пътувалия в автомобила С. Н., като са изложени съображения, че не е доказано, че с действията или бездействието си той е могъл да го предотврати или ограничи.
Постановеното въззивно решение съдържа произнасяне по поставения в касационната жалба материалноправен въпрос свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, когато загиналият пътник се е возил в автомобила след като е знаел, че шофьорът е употребил алкохол. Така поставения въпрос е релевантен за изхода на спора с оглед обема на отговорността и определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Трайноустановена е съдебната практика на ВКС, че при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за причинени вреди от непозволено увреждане следва на основание чл.51, ал.2 ЗЗД да се отчита приноса на самия увреден. В този смисъл са приложените към касационната жалба р.№ 74/04.06.2010 год. по т.дело № 679/2009 год. на ТК-І т.о.; р.№ 154/31.10.2011 год. по т.дело № 977/2010 год., постановени по реда на чл.290 ГПК. В тази връзка в р.98/08.07.2010 год. по т.дело № 942/2009 год. на ТК-І т.о. е прието, че е налице особен случай на съпричиняване когато пострадалият се качи в автомобил с водач, за когото знае че е употребил алкохол. В този случай той е поел риска да бъде увреден от делинквента, тъй като е могъл да допусне или предположи настъпването на вредоносния резултат. Поемането на риска е вид и форма на причиняването като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се свързва и с последиците, предвидени в чл.51, ал.2 ЗЗД. Цитираното решение е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за долустоящите на ВКС съдебни инстанции.
С оглед на изложеното даденото от въззивния съд разрешение на поставения материалноправен въпрос е в противоречие с посочената практика на ВКС, поради което е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд и след внасяне на следващата се държавна такса съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, Търговско отделение, І-ви състав № 291/02.07.2012 год., постановено по т.дело № 515/2012 год.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок да представят документ за внесена по сметката на ВКС държавна така в размер на 1 400 лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: