3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
[населено място], 17.09.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Лидия Иванова ч. т. дело № 327 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Б. Н. от С. чрез процесуален представител адв. К. К. срещу определение № 1939 от 02.02.2012г. по гр. дело № 240/2012г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 1040487/29.09.2011г. на П. Б. Н. против разпореждане по гр. дело № 10992/2011г. на Софийски районен съд, 55 състав, с което е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение против С. Б. Н..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване, тъй като са издадени срещу неправосубектно лице – С. Б. Н., починала на 06.05.2010г. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Според частния жалбоподател не съществува законова пречка заповедта за изпълнение и изпълнителният лист да бъдат обезсилени и заповедното производство прекратено по реда на институционния контрол. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо това разпореждането на СРС да бъде обезсилено, а заповедното производство – прекратено. Направено е евентуално искане, ако се приеме, че определението на СГС е правилно, то делото да се изпрати на СРС за произнасяне по допустимостта на издадената заповед за изпълнение.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. И. Т. оспорва частната жалба и поддържа становище за нейната недопустимост поради необжалваемост на определението, евентуално за нейната неоснователност поради правилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да остави без разглеждане частната жалба, въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист поради липсата на валидно възникнало процесуално правоотношение с ответника по заявлението не може да се атакува по реда на инстанционния контрол. Излага доводи, че по естеството си защитата е материалноправна и може да се реализира чрез възражение по чл. 414 ГПК. Съдебният състав е посочил наличието на възможност заповедният съд да прекрати образуваното производство по делото, да обезсили издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист срещу починалия преди подаване на заявлението длъжник.
Обжалваното определение е правилно, но по други съображения. За да бъде допустима частната жалба, е необходимо същата да бъде подадена от легитимирана страна, имаща право на жалба. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на подадената частна жалба, за която съдът следи служебно и когато същата не е налице, производството подлежи на прекратяване, респективно частната жалба не следва да бъде разглеждана. Частният жалбоподател П. Б. Н. като наследник на С. Б. Н. не е страна в заповедното производство, тъй като заявлението е подадено срещу лице, което е починало преди датата на заявлението, т. е. срещу лице без процесуална правоспособност. Физическото лице се ползва с процесуална правоспособност от раждането до смъртта си. Ако смъртта на длъжника предхожда подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, какъвто е настоящият случай, тя е пречка заповедното производство да възникне, както спрямо починалия, така и спрямо неговите наследници. Недопустимо е провеждане на заповедно производство при първоначална липса на правен субект, ако длъжникът е починал преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Липсата на процесуална правоспособност преди подаване на заявлението обуславя невъзможността да възникне процесуално правоотношение по отношение на починалия длъжник, поради което не съществува правна възможност неговите наследници да бъдат конституирани в хода на заповедното производство или след издаването на заповед за изпълнение. Поради това заповедта за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване, а образуваното изпълнително дело – на прекратяване. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е районният съд, който ги е издал, в случая Софийски районен съд. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 346/03.11.2008г. по ч. т. д. № 294/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 174/24.03.2009г. по ч. т. д. № 99/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 54/11.02.2009г. по ч. т. д. № 401/2008г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 312/26.05.2009г. по ч. т. д. № 21/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. и други.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение на въззивната инстанция е правилно и следва да бъде потвърдено, а делото да се изпрати на Софийски районен съд за обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1939 от 02.02.2012г. по гр. дело № 240/2012г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение.
ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд за обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.