1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
гр. София, 22.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 392 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на длъжника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ц. М. срещу определение № 368 от 20.03.2012г. по в. ч. гр. дело № 68/2012г. на Габровски окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от [фирма], [населено място] частна жалба срещу определение № 112 от 07.02.2012г. по ч. гр. дело № 2052/2010г. на Севлиевски районен съд. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлена молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на определение № 359 от 10.05.2011г. по ч. гр. дело № 2052/2010г. на Севлиевски районен съд в частта, с която е спряно изпълнението по изп. дело № 20118460400388 по описа на ЧСИ О. М. рег. № 846 с район на действие Софийски градски съд на основание чл. 420, ал. 1 ГПК и издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Банка Д. за връщане на вложена сума в размер 14 827,20 лв. като обезпечение по реда на чл. 181 ЗЗД.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и по изложени в частната касационна жалба съображения моли за отмяна на въззивното определение и уважаване на молба с вх. № 363/30.01.2012г. Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение сочи предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът А. М. Д. от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима поради следните съображения:
Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт.
Въззивното определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което се отхвърля молбата за отмяна на определение, с което е спряно изпълнението по изп. дело на основание чл. 420, ал. 1 ГПК, и за издаване на съдебно удостоверение, не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а се разглежда правилността на съдебния акт по искането за отмяна на определението за спиране на изпълнението на присъденото със заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК вземане. С него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 420 ГПК, включително и тези по отмяна на определенията по чл. 420 ГПК, са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване – определение № 614 от 09.11.2009г. по ч. т. д. № 589/2009г., ВКС, ТК, I т. о., определение № 306 от 27.04.2010г. по ч. т. д. № 257/2010г., ВКС, ТК, II т. о., определение № 434 от 04.06.2010г. по ч. т. д. № 277/2010г., I т. о., ТК, определение № 498 от 05.07.2010 г. по ч. т. д. № 288/2010г., ВКС, ТК, II т. о., определение № 394 от 18.05.2010г. по ч. т. д. № 363/2010г., ВКС, ТК, I т. о. и други. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационно обжалване на определенията по чл. 420 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 368 от 20.03.2012г. по в. ч. гр. дело № 68/2012г. на Габровски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.