4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 781
гр. София, 27.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1154 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Ваня К. Т. от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. У. срещу решение № 1862 от 26.11.2012г. по гр. дело № 2362/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 2 състав, с което е потвърдено решение № 2725 от 21.04.2012г. по гр. дело № 9538/2011г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, 9 състав в обжалваната му част, с която е отхвърлен иска на Ваня К. Т. срещу ЗАД [фирма], [населено място] за разликата над присъдените 50 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на К. С. Х..
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивниая съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът поддържа, че въпросът за приложение на принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, и необходимостта от обсъждане на конкретните обективно съществуващи факти, е решен в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968г. В подкрепа на довода за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК излага, че въпросите се решават противоречиво, като сочи конкретни решения на различни състави на Наказателна колегия на ВКС и на Софийски апелативен съд. Основанието по чл. 230, ал. 1, т. 3 ГПК е аргументирано с наличието на изменение на правната рамка по отношение на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, коренна промяна в обществено-икономическите и социални условия спрямо тези, при които е приета основополагащата задължителна съдебна практика /ППВС № 4/1968г./, както и промяната в законодателството. Касаторът поддържа, че въпросите, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, са следните: „Следва ли съдът при постановяване на решението си по преки искове с правно основание чл. 226 КЗ, освен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД да съобразява размера на присъдените застрахователни обезщетения и с лимитите на застрахователните покрития съобразно чл. 226 КЗ, предвид динамиката на последната норма съобразно § 27 ПЗР на КЗ?“; „Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата промените на законодателството и на обществено-икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези промени?“; „Какви са правните последици от драстичното разминаване в присъдените обезщетения за неимуществени вреди на наследници на един и същ починал от едно и също ПТП по различни дела, при положение, че всеки от съдебните състави е приел, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия и не е извършвано доброволно плащане по заведените при ответника щети?“. В подкрепа на последния въпрос сочи решение от 18.10.2012г. по гр. дело № 9537/2011г. на СГС, 1 отд., 19 състав и решение № 7342 от 12.11.2012г. по гр. дело № 9536/2011г. на СГС, 1 отд., 12 състав.
Ответникът ЗАД [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 11.10.2008г. в [населено място] Й. Карапиров при управление на автобус марка „Мерцедес 0305“ с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], реализирал ПТП с пресичащия пешеходец К. С. Х., вследствие на което последният е починал на 02.11.2008г. въпреки проведеното лечение. Решаващият съдебен състав е установил противоправността на деянието, причинно-следствената връзка между деянието, смъртта на К. С. Х., причинените неимуществени вреди в резултат на деянието на ищцата – дъщеря на починалото лицето и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ЗАД [фирма] и [фирма] като собственик на автобуса и възложител на работата на виновния водач, въз основа на което е заключил наличието на елементите на фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ.
За да отхвърли иска за разликата над 50 000 лв. до пълния предявен размер, въззивният съд е приел, че сумата от 50 000 лв. представлява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, като се е аргументирал с възрастта на починалия – 84 години, съвместния живот със съпругата му и отделно от дъщеря му, която има собствено семейство – съпруг и две деца, обстоятелството, че са разчитали един на друг, влошеното здравословно състояние, в което е изпаднала ищцата след смъртта на баща й.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Посочените от касатора материалноправни въпроси относно приложението на принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, релевантни ли са за критерия по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната са значими за изхода на делото, предвид фактическите и правни изводи на въззивния съд в мотивната част към решението. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като посочените въпроси при определяне размера на обезщетението за претърпените болки и страдания от касаторката, са разрешени в отклонение от установените в ППВС № 4/23.12.1968г. критерии и постоянната практика, обективирана и в решение № 177/27.10.2009г. по т. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о, решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о. и други /относно отчитането на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането/ и решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т. о. /относно съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент/.
С оглед наличието на задължителна съдебна практика, не следва да се преценяват евентуално поддържаните основания по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1862 от 26.11.2012г. по гр. дело № 2362/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 2 състав.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.