4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1295/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№15
гр.София, 11.01. 2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1295/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. Н. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Л.Г. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 913/03.06.2011 год., постановено по гр.дело № 871/2011 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 6034/17.12.2010 год. по гр.дело № 12147/2009 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу ЗД [фирма], [населено място] иск по чл.226, ал.1 ЗК за заплащане на сумата 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 18.09.2009 год. по вина на водача на МПС, чийто застраховател по застраховка гражданска отговорност е ответника.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че при безспорно установена фактическа обстановка съдът неправилно е преценил фактите по делото, като е игнорирал обвързващата материална доказателствена сила на официалния удостоверителен документ какъвто е констативния протокол за процесното ПТП по отношение на отразените в него факти, включително и относно наличието на застрахователен договор с ответника. В резултат на това съдът е достигнал до необосновани и погрешни изводи досежно спорните правоотношения.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос, свързан със задължителната обвързваща съда материална доказателствена сила на официалния удостоверителен документ, какъвто е констативният протокол за ПТП, относно отразените в него факти и обстоятелства, включително за наличието на сключен застрахователен договор с ответното дружество към момента на автопроизшествието. Излагат с доводи, че така поставеният въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на приложените към касационната жалба р.№ 85/28.05.2009 год. по т.дело № 268/2008 год. и р.№ 711/22.10.2008 год. по т.дело № 395/2008 год. на Търговска колегия, ІІ т.о.
Ответникът по касация ЗД [фирма], [населено място] не ангажира становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора иск по чл.226, ал.1 КЗ. По делото е прието за безспорно установено, че претендираните вреди са настъпили в резултат на ПТП на 18.09.2009 год. по вина на водача на л.а.марка „Фолксваген” с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован в ЗЗД”Е.” със застраховка „гражданска отговорност” съгласно застрахователна полица № 0236004/26.09.2009 год. за срок от една година. Посочените факти, както и причините и механизма на ПТП, са отразени и в съставения за автопроизшествието констативен протокол на СДВР-отдел Пътна полиция, който не е оспорен. Установено е също, че дължимата застрахователна премия от 145 лева е следвало да се заплати на четири вноски с посочен падеж, като в застрахователната полица, подписана от застрахования, изрично е посочено предупреждение по чл.202, ал.2 КЗ, че при неплащане на разсрочена вноска договорът се счита прекратен с изтичането на 15 дни от датата на падежа. При тези фактически данни и при безспорно установения по делото факт, че не е била заплатена на датата на падежа втората разсрочена вноска, прилагайки разпоредбата на чл.202, ал.1 КЗ, съдът е направил решаващия извод, че застрахователният договор е прекратил действието си още на 10.01.2009 год. и внесената впоследствие на 25.06.2009 год. сума от 37 лева няма за последица възобновяване на вече прекратен договор. В тази връзка неоснователността на предявения иск срещу застрахователя е обоснован с липсата на валидно застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност към момента на настъпване на застрахователното събитие поради прекратяване на застрахователния договор.
С оглед на изложеното, преценявайки решаващите изводи на въззивния съд, въпросите и доводите, с които касаторът обосновава приложното поле за касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение на САС не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради отсъствие на визираното в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касация.
Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, задължение на касатора е да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е от решаващо значение за изхода на делото. Касационният съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на жалбата. Не се допуска касационно обжалване по въпрос различен от този, който сочи касатора. За да обоснове допускане на касационно обжалване поставеният материалноправен или процесуален въпрос трябва да е от съществено значение за формиране на решаващата воля на съда с оглед изхода на спора. Предвид данните по делото поставеният в касационната жалба въпрос за обвързващата материална доказателствена сила на констативния протокол за ПТП като официален свидетелстващ документ е ирелевантен, тъй като от него не зависи крайния изход на спора. Този протокол не е оспорен – нито по отношение на авторството му, нито по отношение на отразените в него констатации – включително и относно данните на посочената застрахователна полица, които са приети за доказани от страна на съда. В случая, обаче, неоснователността на предявения иск е обоснована не с незачитане на материалната доказателствена сила на протокола за ПТП, а с факта на прекратяването на процесния застрахователен договор по силата на чл.202, ал.1 КЗ поради неплащане на втората разсрочена вноска от застрахователната премия от страна на застрахования, който факт не е отразен в съдържанието на констативния протокол, тъй като не е необходим реквизит и подлежи на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства. В тази връзка представените от касатора две съдебния решения относно доказателствената сила на протокола за ПТП са неотносими и не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 913/03.06.2011 год., постановено по гр.дело № 871/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: