4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
С., 08.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 118/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. Г. Г. – от [населено място] срещу Решение № 240 от 04.11.2011 г. по т.д. № 529/ 2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено Решение № 563 от 10.06.2011 г. по т.д. № 799/ 2010 г. на Варненски окръжен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Т. Г. Г. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] иск за прогласяване за нищожни решенията, взети на 05.01.2011 г. от ОС на съдружниците на дружеството. Жалбопода – телят излага, че са решени въпросите: 1. въззивният съд длъжен ли е да констатира съвпадение или несъвпадение на изводите с тези на първоинстанционния съд, 2. може ли съдът да изгради изводите си само на избрани доказателства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля, 3. за доказателствената тежест на иска по чл. 124 ал. 1 ГПК и на оспорените протоколи на ОС на О. и 4. допустимо ли е в производство по чл. 124 ал. 1 ГПК да се изграждат мотиви и се правят логически връзки между събраните доказателства и обективираните в тях обстоятелства, когато същите са относими и в производство по чл. 74 ТЗ. Жалбоподателят поддържа, че по първия въпрос решението противоречи на ТР №1/ 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, по втория – на Р. №189/14.07.2005 г. по гр.д.№ 2219/2003 г., Опр.№26/19.01.2009 г. по гр.д.№4744/2008 г. на ВКС и Опр.№138/23.02.2009 г. по гр.д.№ 4859/ 2008 г. на ВКС, по третия въпрос – на Р.№202/24.07.2001 г. на ВКС и Р.№493/09.07.2003 г. на ВКС. По четвъртия въпрос жалбоподателят излага, че когато в иска по чл. 124 ал. 1 ГПК се представят доказателства за начина на свикване на ОС и за вземане на решенията, при преценката им дали са релевантни, съдът следва да изхожда от предмета на иска и да прецени фактите и обстоятелствата, които документите имат към този иск, а не да отхвърли безкритично – счита, че въззивният съд не е съобразил Р.№ 163/2005 г. по т.д.№ 210/2004 г. на БАС, потвърдено от ВКС с Р.№123/14.03.2007 г. по т.д.№ 891/2006 г. и Р.№6/26.01.2006 г. по т.д. № 539/2005 г. на ВКС.Иска да се допусне касационно обжалване, тъй като материалноправни и процесуалноправни въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение и е постановено друго, с което е отхвърлен иск по чл. 127 ал. 1 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение, с което е уважен искът на Т. Г. Г. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] по чл. 124 ал. 1 ГПК за прогласяване за нищожни решенията, взети на 05.01.2010 г. от ОС на дружеството и искът е отхвърлен. Изложени са съображения, че е проведено на 05.01.2010 г. в Карлслунде, Д., ОС на съдружниците на дружеството, на което ищецът е присъствал лично, и за което е поканен с покана от 10.12.2009 г., придружена със самолетен билет. За протокола за събранието, оформен в кратка и разширена версия, съгл. чл. 25.2 от Дружествения договор, подписан от двамата управители и секретаря на ОС, съдът, като е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства във връзка с оспорването му от ищеца, е приел, че е годно доказателство за проведеното ОС, посочил е, че в изпълнение на взетите от ОС решения след приключването му, на ищеца е връчено писмо, което е подписал и е заключил, че не се доказва твърдението, че ОС не е проведено и че няма взети решения. Доводите на ищеца, основани на кворума и гласуването, съдът е счел за ирелевантни за иска по чл. 124 ал. 1 ГПК и относими към иск по чл. 74 ТЗ, преклузивният срок за предявяването на който е изтекъл.
По изложените от жалбоподателя въпрос за съдържанието на въззивното решение и за доказателствата, на които същото е основано, въззивното решение не противоречи на съдебната практика, съдържаща се и в ТР №1/04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, която е в смисъл, че въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, дейността на въззивния съд е решаваща по същество и не е контролна дейност, затова проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат, като въззивният съд при самостоятелна преценка на фактическия и доказателствен материал, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. С оглед посочената съдебна практика, несъстоятелно жалбоподателят поддържа, че въззивният съд следва да констатира съвпадение или несъвпадение на изводите си с тези на първоинстанционния съд.
Постоянна е съдебната практика относно задължението на въззивния съд да обсъди релевантните за спора доказателства. В случая, като е посочил, че твърденията на жалбоподателя дали е гласувал при вземане на решенията от ОС на 05.01.2010 г., и какъв би следвало да е кворумът, са ирелевантни за иска по чл. 124 ал. 1 ГПК, съдът правилно е отказал да обсъди твърдения и факти извън предмета на спора и обсъждането им не би довело до промяна на направените правни изводи.
Въпросите за доказателствената тежест на иска по чл. 124 ал. 1 ГПК и на оспорените протоколи на ОС на О., съдът, като е приел за неоснователно оспорването на протоколите от ищеца, не е решил в противоречие със съдебната практика по чл. 193 и 194 ГПК, съответно по чл. 153 и 154 ГПК (отм.) за характера на протоколите на ОС на О., като частни свидетелстващи документи и възможността да бъдат оспорени. Във връзка с оспорването им от ищеца, съдът, като е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните, е преценил основателността на оспорването и го е отхвърлил като неоснователно, с което не е нарушил посочените законови разпоредби и установената съдебна практика.
По въпроса допустимо ли е в производство по иск по чл. 124 ал. 1 ГПК да се обсъждат доводи и доказателства за начина на свикване на ОС и за вземане на решенията и дали същите са релевантни за спора. Както сочи и жалбоподателят, съдът следва да извърши преценката си, като изхожда от предмета на иска. В случая, като е приел, че се касае за факти и обстоятелства, ирелевантни за иска по чл. 124 ал. 1 ГПК, съдът се е съобразил с установената съдебна практика, която е в смисъл, че когато се установи, че са взети от ОС на 05.01.2010 г. съществуващи решения, правилно съдът не следва да преценява законосъобразно ли е проведено ОС с оглед изискванията на закона. Тази проверка може да се извърши в производство по иск по чл. 74 ТЗ, като опорочаването на процедурата по свикване на общото събрание, нарушаването на реда и кворума за вземане на решенията, обосновават незаконосъобразност, а не нищожност на тези решения.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по което жалбоподателят не излага съображения. По изложените въпроси е създадена съдебна практика и изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването им, какъвто не е настоящият случай.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 240 от 04.11.2011 г. по т.д. № 529/ 2011 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: