4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 492/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
гр.София, 26.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 492/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Х. А. от[населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат В.М. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ-Б състав, постановено на 30.11.2009 год. по гр.дело № 2294/2009 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 72 състав от 20.11.2008 год. по гр.дело № 389/2008 год., с което е осъден ответника-касатор да заплати на [фирма],[населено място] сумата 1 069,46 лева, представляваща частично неизплатена главница по договор за потребителски паричен кредит, сключен на 19.07.2007 год., сумата 100,48 лева – изтекла възнаградителна лихва и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага доводи, че произнасянето на съда по конкретния казус е от значение за правоприлагането по въпроса налице ли е материалноправна легитимация на ищеца за водене на иска при положение, че сумата по потребителския кредит не е постъпвала в патримониума на ответника-купувач, а по делото липсват доказателства, че е заверена сметката на продавача със стойността на закупените от кредитополучателя стоки.
Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е осъден ответника-касатор да заплати на [фирма],[населено място] сумата 1 069,46 лева, представляваща частично неиздължена главница по договор за потребителски паричен кредит, както и сумата 100,48 лева – изтекла възнаградителна лихва върху дължимите парични задължения по кредита от пета, шеста, седма и осма погасителни вноски за периода от 19.07.2007 год. до 19.10.2007 год. Анализирайки целият доказателствен материал по делото съдът е приел, че между страните е сключен валиден договор за кредит от 19.02.2007 год. за сумата 1 277 лева за „закупуване на телевизор, пералня и хладилник, които кредитополучателят е получил от търговеца [фирма] срещу задължението да върне предоставения му кредит на 24 равни месечни вноски. Безспорно е установено по делото, че са погасени само първите четири от дължимите вноски, като от 19.07.2007 год. ответникът е спрял да изплаща остатъка по кредита, който на основание чл.13 от Общите условия е станал предсрочно изискуем. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че на основание чл.79, ал.1 ЗЗД кредитополучателят дължи неизплатената част от сумата заедно със съответната възнаградителна лихва.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е конкретизирал съществения материалноправен или процесуален въпрос обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като излага най-общо, че произнасянето по конкретния казус е от значение за правораздаването; че решението противоречи на съдебната практика без да посочи в какво се изразява това противоречие, обосновавайки оплакванията си с възражението, че по делото липсвали доказателства за постъпване на процесната сума по сметката на търговеца, от когото ответника е закупил процесните стоки-факт, който е ирелевантен за изхода на процесния спор, чийто предмет са правоотношенията между страните по процесния договор за кредит.
Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е от решаващо значение за изхода на делото. Касационният съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на жалбата. Не се допуска касационно обжалване по въпрос различен от този, който сочи касатора, освен ако се касае за нищожност или недопустимост на обжалваното решение, каквито данни липсват. В случая въпросът за дължимостта на остатъка от кредита и изпълнението на насрещните права и задължения на страните по процесния договор е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. В тази връзка извършената от съда преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по съществения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай. Не конкретния казус и бъдещото касационно решение, а материалноправния или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, трябва да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да аргументира твърденията си, жалбоподателят неправилно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ-Б състав, постановено на 24.11.2009 год. по гр.дело № 2294/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: