3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 638
София, 18.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 268/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. И. Ц. – от[населено място] срещу Решение от 9.V.2008 г. по гр.д. № 2393/ 2007 г. на СГС, с което е потвърдено Решение от 31.V.2007 г. по гр.д. № 14992/ 2006 г. на СРС, 60 с., с което исковете на Ц. И. Ц. – от[населено място] срещу [фирма] -[населено място] за 3202.44 лв. – застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 030168/15.ХІ.2004 г. за настъпили застрахователни събития на 7.ІІІ.2005 г., на 28.ІХ.2005 г. и на 9.Х.2005 г., на основание чл. 399 (отм.) ТР, са отхвърлени, с оплакване за неправилност. В Допълнение към касационна жалба жалбоподателят излага допълнителни съображения за неправилност на решението и иска същото да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като решенията на двете съдебни инстанции противоречат на практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В Изложение по чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, изготвено от назначения служебен процесуален представител на жалбоподателя, се сочи, че двете инстанции са се произнесли по съществен материалноправен въпрос, като само въз основа на квалификацията на ответника и на органите на Р., без да вземат предвид събраните доказателства, сочещи на “злоумишлени действия на трети лица” върху имота, не са разрешили правилно въпроса за правната характеристика на понятието “злоумишлени действия на трети лица” и каква е разликата от понятието “кражба и грабеж” по см. на чл. 6.2 от ОУ. Жалбоподателят счита, че на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК ВКС следва да даде тълкуване на тези понятия, тъй като често се ползват в застрахователните полици, и на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК тълкуването е крайно необходимо и е от значение да точното прилагане на закона и за развитие на правото, защото животът изобилства от “злоумишлени действия на трети лица” равностойно на “вандализъм”. Жалбоподателят дава дефиниция на понятието ”вандализъм”, съгласно А. – български юридически речник, описва фактическата обстановка и нанесените върху имота му повреди, прилага опис на вредите и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, ВКС да даде тълкуване на посочените понятия и разликата между тях, да отмени обжалваното решение и да върне делото с указания за събиране на доказателства за размера на щетите.
Ответникът по жалбата [фирма] -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи кой е разрешеният по делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, релевантен за спора. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС, №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В случая жалбоподателят нито обосновава, нито доказва да е налице противоречива съдебна практика, поради което е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Доводът му, че тълкуването на посочените понятия, съдържащи се в ОУ на ответника за застраховане на имущества, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, не може да се приеме за съображение в подкрепа на искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Не това, че застрахователят има практика да не заплаща на застрахованите лица никакви обезщетения налага ВКС да даде тълкуване на посочените понятия, залегнали в ОУ на ответника, като по въпроса за застрахователния договор и за застрахователните обезщетения по имуществените застраховки, има трайна съдебна практика. Разрешеният от въззивния съд релевантен правен въпрос, трябва да е от такова значение, че да се налага ВКС да го разреши със съдебен акт, който се включва в задължителната съдебна практика. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай. Развитите от жалбоподателя оплаквания за неправилност на решението, са основание за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 9.V.2008 г. по гр.д. № 2393/ 2007 г. на Софийски градски съд, ІV ”б”с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: