1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
гр. София, 25.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1034 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. С. и [фирма], [населено място] срещу определение № 313 от 10.05.2012г. по ч. т. дело № 44/2012г. на Силистренски окръжен съд, гражданска колегия, с което е оставена без уважение частната жалба на С. И. С. и [фирма] срещу заповед за изпълнение № 2462/21.06.2011г. по гр. дело № 1237/2011г. на Софийски районен съд в частта, с която е разпоредено да заплатят на заявителя юрисконсултско възнаграждение.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивното определениe трябва да се допусне до касационно обжалване за изясняване на точното прилагане на закона по следните въпроси:
1/ банка от държава – членка на Европейския съюз – заявител по чл. 417 ГПК чрез регистрирания си в Търговския регистър български клон, може ли да прилага отечествените си правила за представителство и съответно упълномощаване на банката – юридическо лице или трябва да прилага правилата за представителство и съответно упълномощаване според регистрацията на българския си клон в Търговския регистър;
2/ дали подготовката на заявителската преписка и подаването й в съда представляват действия на защита по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК, за които следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът [фирма] – дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство със седалище и адрес на управление в Република Гърция, [населено място], чрез клона си с фирма „А. Банка – клон България“ със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсулт А. А. М. оспорва частната касационна жалба и прави възражения за нейната недопустимост поради необжалваемост на въззивното определение, тъй като последното не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. Ответникът релевира евентуален довод за липса на основания за допускане на касационно обжалване на определението на Силистренски окръжен съд поради това, че нормите на чл. 31 и чл. 56 КМЧП и чл. 78, ал. 8 ГПК са ясни, както и за правилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирани страни в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
За да остави без уважение частната жалба на С. И. С. и [фирма] срещу заповед за изпълнение № 2462/21.06.2011г. по гр. дело № 1237/2011г. на Софийски районен съд в частта, с която е разпоредено да заплатят солидарно на заявителя [фирма], [населено място], Република Гърция сумата 6 059,66 лв. – юрисконсултско възнаграждение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 8 ГПК: заявителят е представляван в производството от юрисконсулт, искането за издаване на заповед за изпълнение е уважено, в заявлението е направено искане за присъждане на разноските на заявителя.
Възражението на частните жалбоподатели за липса на представителна власт при подаване на заявлението на юрисконсулт Мария А. К. е прието за неоснователно. Изложени са аргументи относно представителната власт на Е. Л. да представлява [фирма] пред всички съдилища в страната с право да преупълномощава юрисконсулт на банката и наличието на представителна власт на юрисконсулт Мария К., предвид представените доказателства за правосубектност на банката, специално пълномощно и общо пълномощно по смисъла на чл. 34, ал. 1 ГПК. Относно размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение, въззивният съд е приел, че претендираният от заявителя размер е съобразен с възнагражденията, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Останалите съображения за недължимост на претендираното юрисконсултско възнаграждение според въззивния съдебен състав противоречат на чл. 78, ал. 8 ГПК, която разпоредба намира приложение и в заповедното производство, а доводите за липса на приложен към заявлението документ по чл. 24, ал. 2 ЗКИ са приети за неотносими.
Допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Поставените в изложението от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси са от значение за изхода на делото.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпроса „дали банка от държава – членка на Европейския съюз – заявител по чл. 417 ГПК чрез регистрирания си в Търговския регистър български клон, може да прилага отечествените си правила за представителство и съответно упълномощаване на банката – юридическо лице или трябва да прилага правилата за представителство и съответно упълномощаване според регистрацията на българския си клон в Търговския регистър” по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваният въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантния правен въпрос за приложимото право по отношение на правното положение на юридическо лице, регистрирано в държава – членка на Европейския съюз, и правното положение на клон, регистриран в друга държава – членка на ЕС, различна от държавата по регистрацията на юридическото лице, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване, тъй като разпоредбите на чл. 54 ДФЕС, чл. 56 и чл. 58 КМЧП са достатъчно ясни и непротиворечиви. В правото на ЕС няма специален регламент, който да урежда правното положение на юридическо лице – акционерно дружество, поради което се прилагат нормите на чл. 56 и чл. 58 КМЧП. Приложимото право към юридическите лица и техните клонове, регистрирани в различни държави, урежда освен учредяването, правната им природа, правно-организационната форма, името или фирменото наименование, тяхната правосубектност, също и състава, компетентността и функционирането на органите, представителството и други. Приложимото право по отношение на юридическите лица се урежда от правото на държавата, в която са регистрирани /lex loci registrationis/, а когато не е необходима регистрация или юридическото лице е регистрирано в няколко държави, се прилага правото на държавата, в която според устройствения му акт се намира неговото седалище. В хипотезата, когато местонахожденията на седалището според устройствения акт и действителното управление не съвпадат, прилага се правото на държавата, в която се намира неговото действително управление. Приложимото право спрямо клона на юридическото лице е правото на държавата, в която е регистриран /lex loci registrationis/. Като се е позовал на правосубектността на [фирма] и представителната власт на Е. Л. и юрисконсулт Мария К., въззивният съд не е разрешил релевантния правен въпрос в противоречие с нормите на чл. 56 и чл. 58 КМЧП.
По отношение на въпроса „дали подготовката на заявителската преписка и подаването й в съда представляват действия на защита по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК, за които следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение” не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като е формирана трайноустановена практика на различни съдебни състави на ВКС, съгласно която разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК намира приложение в заповедното производство, предвид систематичното място на посочената правна норма в Раздел ІІ „Държавни такси и разноски”, Глава VIII, Част I „Общи правила” на ГПК. Общите правила на ГПК са приложими към всички предвидени в кодекса производства при отчитане спецификата на всяко едно от тях, като правата за определяне на държавните такси и разноските, регламентирани в чл. 78 ГПК са еднакво валидни за всички производства. Изготвянето и подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и свързаните с това действия представляват действия във връзка със защита на интересите на представляваната страна относно претендираното вземане, поради което попадат в хипотезата на чл. 78 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 313 от 10.05.2012г. по ч. т. дело № 44/2012г. на Силистренски окръжен съд, гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.