2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр. София, 04.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 940/2014г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника К. А. Д. от [населено място] чрез процесуални представители адв. Л. Т. и адв. Р. Г. срещу решение № 7896 от 25.11.2013г. по гр. дело № 4926/2013г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, с което е потвърдено решение № І-25-144/29.11.2012г. по гр. дело № 39154/2011г. на Софийски районен съд, І ГО, 25 състав. С потвърденото решение първоинстанционният съд е признал за установено, че К. А. Д. от [населено място] дължи на А. Иванова А., гражданин на Германия сумата 3 368 евро, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 10.09.2010г. в [населено място] с падеж 20.12.2010г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.03.2011г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 10238/2011г. на СРС, ГО, 25 състав, и К. А. Д. е осъден да заплати на А. Иванова А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 131,75 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК– въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата А. Иванова А. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата 3 368 евро. Касае се за търговско дело, тъй като претендираното вземане произтича от правоотношение, възникнало между страните по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ – запис на заповед, предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 21.01.2014г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на К. А. Д. от [населено място] срещу решение № 7896 от 25.11.2013г. по гр. дело № 4926/2013г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: