3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 650
София, 21.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 338/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Решение № 1578 от 15.ХІІ.2009 г. по гр.д. № 2766/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 30.VІ.2009 г. по гр.д. № 2994/ 2007 г. на СГС, с което [фирма] -[населено място] е осъдено на основание чл. 226 ал. 1 КЗ да заплати на З. К. Б. – от[населено място] сумата 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на сина й М. Н., в резултат на ПТП, на 6.ХІІ.2006 г., причинено от водач на л.а. ”Ф. Фиорентино”, с ДКН СА 5679 АВ, застрахован по риска ”гражданска отговорност” при ответника. Жалбоподателят излага, че въззивният съд се е поизнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос – за разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за определянето на размера на неимуществените вреди – в противоречие с практиката на ВКС, въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Жалбоподателят обосновава какво се съдържа в понятието “справедливост”, кой се включва в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, съгласно ППлВС 1961 г., как вредите следва да се докажат в смисъла, съдържащ се в Р.№973/13.ХІ.2008 г. по гр.д. № 3480/2007 г. на ВКС, прави оплакване, че са дадени по делото показания от заинтересован свидетел, анализира конкретните обстоятелства от значение за определяне на обезщетението – че ищцата има и други деца и че платежоспособността на ответника не е основание за пълното уважаване на иска. Иска да се допусне касационно обжалване, решението да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се отхвърли или да се уважи в намален размер.
Ответницата по жалбата З. К. Б. – от[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят сочи, че същественият материалноправен въпрос, по които се е произнесъл въззивния съд, е за приложението на чл. 52 ЗЗД и за определянето на размера на неимуществените вреди. Този въпрос е релевантен за делото, тъй като от решаването му зависи изходът на спора.
Жалбоподателят не доказва въпросът да е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Позоваването от жалбоподателя на ППлВС 1961 г. не дава основание да се приеме, че съдът, като е присъдил обезщетение за неимуществени вреди на ищцата – майка, загубила сина си в резултат на ПТП, причинено от водач, застрахован по риска ”гражданска отговорност” при ответника, не доказва въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с установената практика на ВКС за определяне размера на обезщетението. Като излага съображения за необходимостта да се докажат вредите и сочи приетото в Р.№973/13.ХІ.2008 г. по гр.д. № 3480/2007 г. на ВКС, жалбоподателят не доказва въззивният съд да е нарушил задължението да събере доказателства претърпяла ли е ищцата, като майка, неимуществени вреди от загубата на сина си, какви са били отношенията им и останалите доказателства, имащи отношение към въпроса има ли основание да претендира обезщетение за неимуществени вреди и в какъв размер. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Жалбоподателят не доказва изложеният въпрос да се решава противоречиво от съдилищата. Дали са налице условията на чл. 226 ал. 1 КЗ и какъв е размерът на обезщетението, което съдът определя за неимуществени вреди, с оглед критерия за справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД, е въпрос, конкретен за всяко дело, обусловен от твърдените и доказани факти по делото. Искането за допускане на касационно основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно.
Жалбоподателят не излага съображения защо счита, че разрешеният от съда въпрос, е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Доводите за нарушаване на критерия за справедливост, предвиден в чл. 52 ЗЗД и за прекомерност на обезщетението, по същество представляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не обосновават поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Последното не е налице, тъй като разрешеният от съда материалноправен въпрос няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, този въпрос винаги е специфичен с оглед данните по конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1578 от 15.ХІІ.2009 г. по гр.д. № 2766/ 2000 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: