1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
гр. София, 20.12.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 208 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С.” ЕООД, гр. София и „С.” ЕООД в несъстоятелност, гр. София, приподписана от процесуалния им представител адв. П. Б. срещу решение № 1290 от 20.10.2009г. по т. дело № 500/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав, с което е оставено в сила решение № 60 от 08.12.2008г. по т. дело № 973/2007г. на Софийски градски съд, Т. отделение, VI – 5 състав в обжалваната му част, а именно с която е обявена за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „С.” ЕООД /н/, гр. София на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ извършената на 29.09.2003г. между „С.” ЕООД, гр. София в качеството на продавач и „С.” ЕООД, гр. София в качеството на купувач, разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт № 59, том I., рег. № 11062, дело № 395/2003г. от 29.09.2003г. на нотариус И. Д. с район на действие СРС, вписан в служба по вписванията с вх. № 35834, акт № 184, том LLXV, дело № 27417/2003г., за прехвърляне на Гараж № 1 на ул. „Голо Бърдо” № 10 /стар 14а/ заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворно място, съставляващо УПИ IX-25 от кв. 269 по плана на гр. София, местност „Л. – К.”, срещу поето от „С.” ЕООД, гр. София задължение да достави и монтира електромерите и водомерите на жилищна сграда в строеж на ул. „Ж. Николов” № 24-30 за бл. 2.
Касаторите правят оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обосновават допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпросът за необходимостта от ангажиране на техническа експертиза за установяване на средната пазарна цена на прехвърления от несъстоятелния длъжник актив към момента на извършване на сделката е решен в противоречие със създадена практика на съдилищата, обективирана в решение № 184/26.02.2009г. по т. дело № 01925/2006г. на СГС, VI – 3 състав, решение № 16/26.03.2009г. по т. дело № 01933/2006г. на СГС, VI – 3 състав, решение № 603/09.07.2009г. по т. дело № 01940/2006г. на СГС, VI – 5 състав, решение № 385/08.03.2002г. по гр. дело № 2373/2001г. на ВКС и решение № 1984/07.01.2003г. по гр. дело № 521/2001г. на ВКС.
Синдикът на „С.” ЕООД в несъстоятелност, гр. София не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос следва да е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска, респективно да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
За да уважи предявения иск на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ въззивният съд е констатирал, че предмет на сделката е отчуждаването на имот на длъжника, представляващ дълготраен материален актив, след началната дата на неплатежоспособността срещу договорени непарични престации. Решаващият съдебен състав е приел, че договорената с тях цена е на стойност близка до данъчната оценка и значително по-ниска от пазарната, като липсва еквивалентност между престациите, тъй като имуществото е излязло от патримониума на длъжника и преминало в патримониума на третото лице, което е следвало да осъществи извършването на договорени строително-монтажни работи. Поради това и с оглед липсата на доказателства уговорената непарична престация да е довела до увеличаване на имуществото на длъжника или до намаляване на негови задължения, е направен извод, че извършената от длъжника разпоредителна сделка е довела до намаляване актива на имуществото му.
Посоченият от касаторите правен въпрос за необходимостта от ангажиране на техническа експертиза за установяване на средната пазарна цена на прехвърления от несъстоятелния длъжник актив към момента на извършване на сделката би бил релевантен за спора, ако уговорените в нотариалния акт насрещни престации са индивидуализирани, определени по размер или са определяеми.
Налице е трайно установена съдебна практика в смисъл, че за да се прецени дали отчужденото от дружеството в несъстоятелност имущество значително надхвърля по стойност получената продажна цена, трябва да се установи средната му пазарна цена към момента на прехвърляне на собствеността. С процесния нотариален акт за прехвърляне на гараж срещу задължение уговорената насрещна престация за доставяне и монтиране на електромерите и водомерите на жилищна сграда в строеж на ул. „Ж. Николов” № 24-30 за бл. 2 е неопределяема, тъй като не са посочени видовете и марките на електромерите и водомерите, които е следвало да бъдат монтирани. Обстоятелството, че съобразно одобрения архитектурен проект биха могли да се определят броят на електромерите и водомерите и някои от техническите им характеристики, не означава, че страните са постигнали взаимно съгласие за съответните марка, модел, възможност за дистанционно отчитане на водомера и други характеристики, които не са включени в архитектурния проект в съответните му части, но които са от значение при формиране на цената на електромерите и водомерите и възнаграждението за тяхното монтиране. Поради недостатъчна конкретизация на насрещната престация на купувача поставеният от касаторите процесуалноправен въпрос е ирелевантен. По делото е без значение наличието на доказателства за ремонт на покрива на сграда, в която собственици на обекти са дружеството в несъстоятелност и негови клиенти, тъй като процесният договор за прехвърляне на гараж не е изменен в съответната изискуема форма.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Касаторът не е доказал наличието на противоречива съдебна практика по посочения от него процесуалноправен въпрос.
Представените решение № 184/26.02.2009г. по т. дело № 01925/2006г. на СГС, VI – 3 състав и решение № 16/26.03.2009г. по т. дело № 01933/2006г. на СГС, VI – 3 състав са влезли в сила, но предмет на исковете по посочените дела са договори за покупко-продажба на недвижими имоти срещу заплащане на определена цена – в размер съответно 8 611,80 лв. и 12 900 лв., докато в настоящия случай не се касае до продажба на недвижим имот срещу заплащане на определена цена, а до прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за извършване на строително-монтажни работи, които не са достатъчно индивидуализирани.
Решение № 603/09.07.2009г. по т. дело № 01940/2006г. на СГС, VI – 5 състав е неприложимо, тъй като няма данни за влизането му в сила.
Неоснователно е позоваването и на противоречие с решение № 385/08.03.2002г. по гр. дело № 2373/2001г. на ВКС и решение № 1984/07.01.2003г. по гр. дело № 521/2001г. на ВКС поради това, че посочените съдебни актове на ВКС са постановени по искове за обявяване за нищожни по отношение на кредиторите на съответните дружества в несъстоятелност на договори за покупко-продажба на недвижими имоти срещу заплащане на определена цена, какъвто не е настоящия случай, тъй като насрещната престация не е уговорена като цена в определен размер.
Поради изложените съображения се налага изводът, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1290 от 20.10.2009г. по т. дело № 500/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.