1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
С., 04.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 3 805/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Ю. Г. С. от [населено място] срещу определение № 13 693 от 12.07.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 4 186/2013 г., с което е върната като просрочена частната му жалба с вх. № 75 794/25.06.2013 г., подадена против определение № 11 119 от 11.06.2013 г. по същото дело.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С атакуваното определение СГС е върнал подадената частна жалба на С. по съображения, че същата е просрочена.
Обжалваното определение е правилно.
С определение № 11 119 от 11.06.2013 г. по ч. гр. д. № 4 186/2013 г. СГС е оставил без уважение частната жалба на Ю. Г. С. с вх. № 1 011 103/19.03.2013 г. срещу разпореждането на СГС от 04.03.2013 г., с което е върната частна жалба от 23.01.2013 г., вх. 1 003 467. Съобщението за постановения съдебен акт, ведно с препис от същия, е получено лично от жалбоподателя на 17.06.2013 г., което е удостоверено с неговия подпис. Съгласно чл. 275, ал. 1 ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаването на определението. В конкретния случай, преклузивният срок изтича на 24.06.2013 г. – присъствен ден – понеделник. Частната жалба, наименована „възражение” е постъпила в регистратурата на СГС на 25.06.2013 г. (вх. № 75 794), т. е. след изтичане на законоустановения срок. По делото липсва пощенски плик, удостоверяващ изпращането й по пощата преди посочената дата, с оглед приложението на чл. 62, ал. 2 ГПК. С изтичането на преклузивния срок не съществува законова възможност да се преценява правилността на обжалваното определение.
Неоснователни се наведените от жалбоподателя доводи за нередовно връчване на адресираните до него съобщения. Безспорно, съобщението му е връчено лично от длъжностното лице по призоваване в Бюро „Призовки”, а не на посочения от него адрес. За прецизност следва да бъде отбелязано, че по този начин, както и връчването на съдебни книжа лично в АС на ВПСК, жалбоподателят е бил редовно уведомяван неколкократно и същият не е възразял срещу тези действия. ( л. 8, ІІ инс., л. 17,22,23,27,34, І инс.). Обстоятелство, че адресираното до жалбоподателя съобщение е връчено не на посочения от него адрес, а му е предадено лично срещу подпис в Бюро „Призовки” от съответните длъжностни лица не налага извода за нередовно уведомяване.
При тези фактически данни, определение № 13 693 от 12.07.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 4 186/2013 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 13 693 от 12.07.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 4 186/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: