5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
гр. София, 08.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 344 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] /с предишно наименование [фирма]/ чрез процесуален представител адв. Б. срещу решение от 09.01.2012г. по гр. дело № 4580/2011г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, II-Д въззивен състав, с което се потвърждава решение от 11.08.2010г. по гр. дело № 20961/2009г. на Софийски районен съд, 61 състав и [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 500 лв. – разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявенитe от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата 16 236,50 лв. по проформа фактура № 69/25.08.2008г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 539,71 лв. – мораторна лихва за периода от 25.08.2008г. до 10.04.2009г. и ищецът е осъден да заплати на ответника направените разноски в размер 400 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и молба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1/ Какъв е предметът на договора за предоставяне на лиценз относно произведения, обект на авторското право и сродните му права – предоставяне на права или доставка на стоки и в този смисъл обвързано ли е задължението на лицензополучателя за заплащане на цената по договора с получаването на стока;
2/ Има ли договорът за предоставяне на лиценз за произведения, обект на авторското право и сродните му права, характер на договор за търговска продажба на стоки.”
Касаторът поддържа становище, че въпросите обуславят приложимост на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като от значение за точното прилагане на закона е по какъв начин съдът ще определи предмета на спора и как ще кредитира и анализира всички събрани по делото доказателства, а от съществено значение за развитието на правото е въпросът има ли лицензионният договор характер на договор за търговска продажба на стоки.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалните си представители адв. Х. Б. М. и адв. Д. Г. Т. оспорва касационната жалба, поддържа становище за правилност на обжалваното решение и претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Въззивният съд е приел, че предявените от ищеца [фирма], [населено място] /с предишно наименование [фирма]/ срещу ответника [фирма], [населено място] искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД: за заплащане на сумата 16 236,50 лв., представляваща цена на продадени от ищеца и закупени от ответника стоки – D. носители на филми и други, за което е издадена фактура № 69/15.08.2008г., и сумата 1 539,71 лв. – лихва за забавено плащане на цената на стоката за периода от 25.08.2008г. до 10.04.2009г.
Решаващият съдебен състав, мотивирайки своето решение, на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на Софийски районен съд, като по този начин ги е направил собствени. По делото е установено, че ищецът е издал проформа фактури № 2018/23.04.2008г. и № 69/15.08.2008г. въз основа на сублицензионен договор между страните за разпространение на D. с предмет разпространение на стоки с авторски права, ответникът е платил на ищеца цената на D. носители – предмет на проформа фактура № 2018/23.04.2008г., а по другата проформа фактура няма извършено плащане. Прието е, че ищецът е лицензополучател по договор, сключен с „BBC Worldwide L.”, валиден до 31.01.2009г., и по силата на сублицензионен договор /споразумение между [фирма] и [фирма] от 15.11.2007г./ ищецът се е задължил да предостави на ответното дружество D. носители за разпространение срещу продажна цена. За да направи извод за неоснователност на предявените искове, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал факта на предаване на стоката на ответното дружество.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 от ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и който е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Посочените от касатора материалноправни въпроси не са от значение за изхода на спора, тъй като отхвърлянето на иска за заплащане на претендираната цена на закупени от ответника стоки, за която е издадена проформа фактура № 69/15.08.2008г., не е аргументирано с обстоятелството, че договорът за предоставяне на лиценз относно произведения, обект на авторското право и сродните му права няма характер на договор за търговска продажба на стоки, а основните мотиви за неоснователност на иска са недоказване от страна на ищеца, че е предал на ответника стоките – предмет на твърдяната в исковата молба продажба.
Доводът на касатора, че въпросите обуславят приложимост на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като от значение за точното прилагане на закона е по какъв начин съдът ще определи предмета на спора и как ще кредитира и анализира всички събрани по делото доказателства, а от съществено значение за развитието на правото е въпросът има ли лицензионният договор характер на договор за търговска продажба на стоки, е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По въпроса за предмета на делото, квалификацията и правното основание на предявения иск е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която правното основание на иска се определя от съда въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства и заявеното искане, петитума на исковата молба. Ищецът е длъжен в исковата молба да посочи фактическите обстоятелства, на които основава иска и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира. Задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. В този смисъл е ППВС № 6/21.02.1979г., както и решение № 51/07.04.2009г. по т. дело № 623/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 176/03.11.2010г. по т. дело № 118/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 186/26.11.2010г. по т. дело № 417/2009г. на ВКС, ТК, решение № 194/05.12.2011г. по т. дело № 363/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК. При постановяване на решението съдът дължи произнасяне по предявения иск на заявеното основание, очертано с обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Съобразно постоянната практика на ВКС въззивният съд е определил правното основание на предявените искове въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства и заявеното искане, петитума на исковата молба – кумулативно обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, тъй като претенциите в исковата молба са за заплащане на цена на закупена от ответника стока по конкретна фактура и обезщетение за забава на плащането на цената на закупената стока за определен период.
Налице е трайноустановена съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди доказателствата и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, като въззивният съд може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд, когато потвърждава обжалваното решение. При постановяване на въззивното решение решаващият съдебен състав е направил свои мотивите на първоинстанционния съд, препращайки към тях, което е в съответствие с дадената му с разпоредбата на чл. 272 ГПК възможност, приел е, че не са представени доказателства за предаване на стоката – предмет на твърдяната продажба на ответника, поради което е направил извод за неоснователност на иска по чл. 327, ал. 1 ТЗ, като по този начин не се е отклонил от трайноустановената съдебна практика.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.01.2012г. по гр. дело № 4580/2011г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, II-Д въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.