4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 926/2011 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
гр.София, 10.09.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 926/2011 година
Производството е по чл.47, т.4, пр.второ и трето ЗМТА.
Образувано е по иск на Т. Н. Д., едноличен търговец с фирма „Л.-82-Т. Н.”, [населено място] за отмяна на решение № 450/29.04.2011 год., постановено по арб.дело № 450/29.03.2011 год. от арбитър Ж. Б., с което е осъден да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 10 255 лева – неизплатени погасителни вноски и вноски за сторно, получени по действуващи договори за револвиращ заем, но неотчетени на дружеството; на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 10 000 лева – договорна неустойка по сключения между страните мандатен договор от 01.03.2010 год., както и сумата 935 лева – арбитражни разноски.
Ищецът поддържа, че атакуваното арбитражно решение подлежи на отмяна поради това, че не е бил уведомен за подадената срещу него искова молба и за образуваното арбитражно производство; че не му е изпратен препис от исковата молба, нито книжа по арбитражното дело; не е бил призован за арбитражното заседание и по независещи от него причини не е взел участие в арбитражното производство, с което е нарушено правото му на защита и равенството на страните в процеса. Моли да бъде отменено арбитражното решение като му се присъдят направените разноски в настоящото производство.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва допустимостта и основателността на предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По възражението за недопустимост на иска:
Ответникът възразява, че искът е предявен след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, позовавайки се че решението е било редовно връчено на ищеца /ответник в арбитражното производство/ чрез куриерска служба „Спииди” с товарителница № 20415992 на 11.05.2011 год.
Видно от приложеното копие на товарителницата пратката не е получена от адресата. На уведомителните стикери № 319439 е записано, че такова лице не е открито на адреса на 11.05.2011 год., а на стикер № 319436 от 12.05.2011 год. има забележка, че на адреса не живее такова лице. Тези стикери не са били залепени на адреса на едноличния търговец, а на куриерските пратки, за което свидетелствуват представените по делото две удостоверения от куриерската служба с дата 27 януари и 6 февруари 2012 год., от съдържанието на които се вижда, че след уточнение с подателя пратката му е върната обратно. При тези данни за момент на узнаване на арбитражното решение следва да се счита датата 05.07.2011 год., когато едноличният търговец-ответник по арбитражното дело е подал молба до арбитъра да му бъде издадено копие от материалите по арбитражното дело, включително и от постановеното решение. Исковата молба е подадена пред ВКС на 01.09.2011 год. в рамките на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, при което положение предявеният иск е допустим.
По основателността на иска:
Настоящият съдебен състав намира за доказано твърдението на ищеца, че не е бил надлежно уведомен за образуваното срещу него производство по арб.дело № 450/2011 год., което е довело до невъзможност да участвува в него и да се защити срещу предявения от [фирма] иск. От доказателствата по делото се установява, че арбитър Ж.Б. е изпратил до ответника-едноличен търговец Т. Д. чрез куриерска служба „Спииди” на 09.04.2011 год. призовка, искова молба и доказателства за насроченото срещу него дело, за което е издадена товарителница № 20108387. Направен е опит за доставка на пратката на 9 април и на 11 април 2011 год.- в 10.00 часа, който обаче не е завършил с предаването й на адресата по причина „затворено, няма никой”. Липсват данни, че е сложено съобщение на адреса или че по някакъв друг начин ответникът е бил уведомен за делото. Както вече беше посочено, видно от представените по делото удостоверения на куриерската служба, пратката не е доставена и след уточнение с подателя му е върната обратно.
Неоснователно е поддържаното от ответника становище, че ищецът следва да се счита за редовно призован съгласно клаузата на чл.3.8.4 от Общите условия към сключения между страните мандатен договор, според която призовките и съобщенията се изпращат на посочения в договора адрес и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им. Фикцията за получаване на призовките е предвидена и за случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани /не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен/. Тази фикция, обаче, в настоящия случай е неприложима доколкото в товарителницата не е посочена нито една от изброените по-горе причини, тъй като липсват данни за надлежно уведомяване, а обстоятелството, че в посочения час адресатът не е бил на адреса не означава, че той е отказал да получи или не е потърсил пратката, още по-малко, че адресът е неточен или че не съществува на него такова лице. Доколкото в чл.3.8.6. от ОУ на процесния договор е предвидено субсидиарното приложение на ЗМТА съгласно чл.32 от същия уведомлението се счита получено само след положени усилия за връчването му, старателно издирване или удостоверен опит същото да бъде предадено, каквито данни в случая не са налице. Действително, в чл.3.8.2 от договора е предвидена възможност арбитражното дело да се реши само въз основа на писмени доказателства и становища без призоваване на страните. Когато, обаче, арбитърът е насрочил делото за разглеждане в открито арбитражно заседание, надлежното призоваване на страните за същото се явява абсолютна процесуална предпоставка за неговата редовност. Но дори когато делото се гледа в закрито заседание, на страните следва да бъде осигурена възможност да изразят писмено становищата си, да представят доказателства и да осигурят защитата си в процеса. Във всички случаи на ответника трябва да бъде изпратен препис от исковата молба и доказателствата, с оглед осигуряване възможност за отговор и ангажиране на доказателства, което в случая не е сторено.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките предвидени в чл.47, т.4, пр.2 и 3 ЗМТА, обосноваващи отмяна на атакуваното арбитражно решение и връщане на делото на арбитъра за ново разглеждане съгласно чл.49 ЗМТА. При този изход на делото в полза на ищеца следва да му бъдат присъдени направените от него разноски в настоящото производство в размер на сумата 1 050,20 лева, от които 810,20 лева-държавна такса и 240 лева-адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ арбитражно решение № 450/29.04.2011 год., постановено по арб.дело № 450/29.03.2011 год. от арбитър Ж. Б.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от същия арбитър.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] ЕИК[ЕИК] да заплати на Т. Н. Д., едноличен търговец с фирма „Л.-82-Т. Н.”, [населено място], [улица], ет.2, ап.6, ЕИК[ЕИК] сумата 1 050,20/хиляда и петдесет лева и 0,20 ст./лева съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: