1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
С., 22.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 870/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Р. (България)” АД, чрез процесуалния му представител юрк. Д. Й., срещу определение № V – 2 652 от 22.10.2012 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 915/2012 г. Със същото се потвърждава разпореждане № 19 748 от 14.09.2012 г. по ч. гр. д. № 7 269/2012 г. на Районен съд [населено място], с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист против солидарните длъжници [фирма] [населено място], И. Г. С. и С. Я. Статирова, и двамата от [населено място] за заплащане на следните суми: 82 900 евро. – просрочена главница; 5 314,51 евро. – просрочени редовни лихви за периода 05.12.2011 г. до 08.07.2012 г.; 4 587,06 евро – просрочена наказателна лихва за периода 05.01.2012 г. до 12.09.2012 г.; 2 090,49 евро – преструктурирана лихва за периода 06.06.2011 г. до 15.09.2011 г.; 476,58 евро -просрочена комисионна за управление; такси за нотариални покани – 292,80 лв., ведно със законната лихва от 13.09.2012 г. до изплащане на вземането, дължими по договор за банков кредит № 59 272/29.07.2008 г., установени с извлечение от банкови сметки към 13.09.2012 г.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и т. от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на ВКС и СГС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С разпореждане № 19 748 от 14.09.2012 г. по ч. гр. д. № 7 269/2012 г. на Бургаският районен съд е отхвърлил заявлението на „Р. (България)” АД [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист против солидарните длъжници [фирма] [населено място], И. Г. С. и С. Я. Статирова, и двамата от [населено място] за заплащане на следните суми: 82 900 евро. – просрочена главница; 5 314,51 евро. – просрочени редовни лихви за периода 05.12.2011 г. до 08.07.2012 г.; 4 587,06 евро – просрочена наказателна лихва за периода 05.01.2012 г. до 12.09.2012 г.; 2 090,49 евро – преструктурирана лихва за периода 06.06.2011 г. до 15.09.2011 г.; 476,58 евро -просрочена комисионна за управление; такси за нотариални покани – 292,80 лв., ведно със законната лихва от 13.09.2012 г. до изплащане на вземането, дължими по договор за банков кредит № 59 272/29.07.2008 г., установени с извлечение от банкови сметки към 13.09.2012 г. Съдът е приел, че в представеното заявление липсва изложение на обстоятелствата, довели до предсрочна изискуемост на вземането. Освен това, е констатирал и противоречие между заявлението и представеното извлечение от счетоводна сметка. Срещу този съдебен акт е подадена частна жалба от заявителя пред БОС, който с определение № V – 2 652 от 22.10.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 1 915/2012 г. (предмет на обжалване в настоящото производство) го потвърждава.
От данните по делото и наведените от жалбоподателя доводи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е видно, че е въпросът, обусловил решаващите изводи на въззивния съд и за който се твърди наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК е свързан със съдържанието на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
В конкретния случай, подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК не съдържа изложения на обстоятелствата, относими към падежа на претендираното вземане, както и липсват данни за изискуемостта на същото, с оглед на което е отхвърлено изцяло от РС [населено място]. Съгласно константната практика на ВКС, задължение на заявителя е да посочи съществуването и изискуемостта на вземането си, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. Заявителя е длъжен да посочи в заявлението обстоятелствата, въз основа на които е обявил кредита да предсрочно изискуем и доказателства за изявената си воля, че счита вземането за предсрочно изискуемо, което в настоящия случай е направено с нотариални покани. Освен това, обаче, в заявлението не е посочено за кой период от време и в какъв размер кредитополучателите не са изпълнили задължението са за връщане на кредита, т.е. не е посочено кога са спрели плащанията, кой месечни вноски не са платени, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Поради липсата на тези данни в заявлението не може да се направи преценка дали отразеното в извлечението от счетоводната сметка удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане. Всичко изложено дотук налага извода, че подаденото заявление е нередовно, с оглед разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 410, ал. 2 ГПК.
Цитираните от жалбоподателя съдебни актове са постановени при друга фактическа обстановка. Индивидуализацията на вземането, неговата изискуемост и ликвидност се преценява от съда във всеки конкретен случай, с оглед правомощията си по чл. 418, ал. 2 ГПК, в който смисъл е и константната съдебна практика – определение № 130/24.02.2012 г. по ч. т. д. № 11/2012 г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 350/15.04.2011 г. по ч. т. д. № 183/2011 г. на ВКС, ІІ ТО и др., постановени по реда на новия ГПК. При постановяване на въззивното определение Бургаският окръжен съд се е съобразил с практиката на ВКС.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № V – 2 652 от 22.10.2012 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 915/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: