1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
С., 03.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 1 561/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от К. Й. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. И. Сливов от АК [населено място], срещу определение № 774 от 29.04.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 424/2011 г. Със същото се потвърждава определение от 11.02.2011 г. по гр. д. № 80 127/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, направени в хода на образуваното съдебно производство по предявения от него срещу [фирма] иск с правно основание чл. 74 ТЗ.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. В този смисъл са изложени подробни съображения. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (съдържащо се в частната жалба), в което са наведени доводи за наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С определение от 01.03.2010 г. Софийски градски съд е прекратил производството по ф. д. № 127/2009 г., образувано по иск с правно основание чл. 74 ТЗ от К. Й. К. против [фирма]. Съдът е е приел, че за ищеца липсва интерес от търсената защита, тъй като е изгубил качеството си на съдружник в ответното дружество, с оглед на което предявения иск се явява недопустим. Срещу този съдебен акт е депозирана частна жалба от К. пред САС, който с определение № 1 293/26.07.2010 г. по ч. гр. д. № 1 080/2010 г. го потвърждава изцяло. С определение № 48 от 21.01.2013 г., постановено по ч. т. д. № 544/2012 г. ВКС, ТК, състав на второ отделение не допуска касационно обжалване на въззивното определение, т. е. прекратителното определение е влязло в законна сила на 21.01.2013 г.
С определение от 11.02.2011 г. СГС е оставил без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски, с оглед изхода на спора по делото – прекратено производство, поради недопустимост на иска по чл. 74 ТЗ. Срещу този съдебен акт е подадена частна жалба пред САС, който с определение № 774/29.04.2011 г. по ч. гр. д. № 1 424/2011 г. (предмет на настоящото производство) го потвърждава.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят не е посочил правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, които са обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
От данните по делото е видно, че най – общо същите са свързани с приложението на чл. 78 ГПК.
Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. В конкретния случай, производството по делото по предявения от К. иск по чл. 74 ТЗ е прекратено, поради липса на правен интерес за ищеца от търсената защита. Прекратителното определение е влязло в законна сила на 21.01.2013 г. С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 78 ГПК, не са налице основания за присъждане на разноски в полза на К.. Постоянна и непротиворечива е практиката на ВКС, че не се присъждат разноски в полза на ищеца при прекратяване на производството, поради недопустимост на предявения иск.
Цитираните от жалбоподателя съдебни актове са неотносими към поставения правен въпрос и не обосновават наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 774 от 29.04.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 424/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: