3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
София, 21.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 747/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Н. Г. М. от[населено място] срещу определение № 1 605/08.06.2010 г. на П. окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 346/2010 г. Със същото се оставя без разглеждане подадената от него жалба против разпореждане от 18.03.2010 г. на Районен съд[населено място] по ч. гр. д. № 2 925/2010 г., с което му е указано да посочи дали обжалва разпореждане за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, и ако това е така – да представи доказателства за платена държавна такса, съобразно обжалваемия интерес – в размер на 300 лв., както и частна жалба, в която да се сочи искането да съда, с препис за връчване на другата страна.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Подробни съображения са изложени в частната жалба. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма][населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С разпореждане № 12 764/12.03.2010 г. по ч. гр. д. № 2 925/2010 г. П. районен съд е отхвърлил искането на Н. Г. М. от[населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника [фирма][населено място] за сумата от 30 000 лв., ведно с лихвата от 08.03.2010 г. до изплащане на вземането. Недоволен от постановения съдебен акт, заявителят (жалбоподател в настоящото производство) е депозирал частна жалба по чл. 418, ал. 4 ГПК с вх. № 11 750/13.04.2010 г., която е оставена без движение и с разпореждане от 18.03.2010 г. на П. му е указано да посочи дали обжалва разпореждане за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, и ако това е така – да представи доказателства за платена държавна такса, съобразно обжалваемия интерес – в размер на 300 лв., както и частна жалба, в която да се сочи искането да съда, с препис за връчване на другата страна.
Срещу разпореждането за дадените указания жалбоподателят е подал частна жалба, в която твърди, че дължимата държавна такса е в размер на 15 лв. С обжалваното в настоящото производство определение ОС[населено място] е оставил без разглеждане подадената жалба, по съображения, че атакуваният съдебен акт не прегражда производството по делото.
Обжалваното определение е правилно.
С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК законодателят е очертал хипотезите, в които срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, а именно – когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. С разпореждането от 18 .03.2010 г. на П. са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности на подадената частна жалба. С оглед изпълнението или неизпълнението на същите, съдът ще разгледа жалбата по същество или същата ще бъде върната на подателя й. Атакуваното разпореждане пред ПОС не е от категорията на посочените в цитираната норма актове, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Освен това, в действащата в момента процесуална уредба не е предвидена възможността, актовете на съда, с които се дават указания за отстраняване нередовности на искови молби, респ. жалби, да подлежат на контрол от по-горен по степен съд. Това налага извода, че подадената пред въззивния съд жалба срещу съдебен акт, неподлежащ на съдебен контрол, е недопустима, с оглед на което правилно същата е оставена без разглеждане.
При тези фактически данни, определение № 1 605/08.06.2010 г. на П. окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 346/2010 г е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1 605/08.06.2010 г. на П. окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 346/2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: