1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
С., 13.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 4 417/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Х. Т. Р. от [населено място] срещу определение от 26.09.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 95/2011 г., с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 ЗПП е прекратена правната помощ предоставена на жалбоподателя.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частна жалба – С. „Бизнес център – К.” [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С решение № 458 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 471/2010 г. ОС [населено място] е уважил предявеният от Р. иск по чл. 24, ал. 4 вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ, като е отменил решението на Общото събрание на С. „Бизнес център – К.” [населено място], взето на 29.04.2010 г за прекратяване на членственото му правоотношение. Ищецът (жалбоподател в настоящото производство) е депозирал лично въззивна жалба по съображение, че искът му не е уважен на посоченото от него основание, въз основа на която е образувано в. гр. д. № 95/2011 г. по описа на САС. С определение от 14.03.2013 г. е прекратено въззивното производството по тази жалба, поради липса на правен интерес, тъй като предявеният иск е уважен, а мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване. По повод подадена въззивна жалба и от ответното дружество, с решение № 966 от 13.06.2012 г. САС е потвърдил първоинстанционното решение. В хода на въззивното производство по молба на ищеца му е предоставена правна помощ, като е назначен служебен защитник адв. С. П., който го е представявал по делото през САС.
На 26.06.2012 г. Х. Р. е подал касационна жалба с вх. № 6 416, подписана и от служебния му защитник, която САС е върнал, поради неизпълнение на дадените от съда указания. Това разпореждане е отменено от ВКС с определение № 149 от 26.02.2013 г. по ч. т. д. № 729/2012 г. на ІІ т. о. и делото е върнато за администриране на постъпилата касационна жалба. С молба от 05.08.2013 г. жалбоподателят е поискал да му бъде сменен служебния адвокат и за такъв е определена от САК адв. Р. А. – Е., която да му окаже правна помощ във връзка с подадената касационна жалба, тъй като не желае да бъде представляван от адв. П.. С писмо от 10.09.2013 г. процесуалният му представител е уведомил съда, че за Р. липсва правен интерес за касационно обжалване на въззивното решение, тъй като същото е постановено в негова полза. С обжалваното определение от 26.09.2013 г. Софийски апелативен на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 ЗПП е прекратил предоставената правна помощ на жалбоподателя. Изложени са доводи, че са настъпили обстоятелства за прекратяване на правната помощ, тъй като към настоящия момент с атакуваното от него решение от 13.06.2012 г. е потвърдено изцяло първоинстанционното решение, с което е уважен изцяло предявения от него иск, т.е. няма правен интерес да обжалва въззивното решение. По делото е постъпила молба на 28.10.2013 г., с която жалбоподателят заявява „моите искания са удовлетворени от съда в пълната им цялост и аз няма какво повече да искам”.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл. 96, ал. 1, т. 1 от ГПК правната помощ се прекратява при промяна на обстоятелствата, поради които е предоставена. Правната помощ е предоставена на Р. в хода на въззивното производство, за да го представлява служебен защитник по делото пред САС. С решение № 966 от 13.06.2012 г. по в. гр. д. № 95/2011 г. въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което уважен предявеният от него иск по чл. 24, ал. 4 вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ и е отменено решението на Общото събрание на С. „Бизнес център – К.” [населено място], взето на 29.04.2010 г за прекратявяне на членственото му правоотношение. Видно от данните по делото, претенцията на жалбоподателя е уважена, т. е. за него липсва правен интерес за касационно обжалване. При това положение следва да се приеме, че са налице обстоятелства, налагащи прекратяване на предоставената правна помощ, което правилно е съобразено от САС. Освен това, в чл. 24 от ЗПрП законодателят изрично е посочил случаите, когато не се предоставя правна помощ, а именно: когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В настоящия случай, липсата на правен интерес от касационно обжалване за Р. обуславя и недопустимостта на подадената от него касационна жалба, което е още едно основание за прекратяване на правната помощ.
При тези фактически данни, определение от 26.09.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 95/2011 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.09.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 95/2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: