Определение №217 от 1.10.2013 по търг. дело №3447/3447 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 217

гр. София, 01.10.2013 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3447 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Д. Д. срещу решение № 215 от 06.06.2013г. по в. гр. дело № 204/2013г. на Хасковски окръжен съд.
Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допускането на касационно обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Съобразно посочената императивна разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и с него съдът след отмяна на първоинстанционното решение Хасковски окръжен съд е признал за установено по отношение на ответника [фирма], че дължи на [фирма], [населено място] сумата 5 100 лв., представляваща неплатена стойност на охранителни услуги за периода от 01.11.2008г. до 31.10.2010г., сумата 402 лв. – разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 991/02.12.2010г. по ч. гр. дело № 923/2010г. на Районен съд Харманли, и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски в размер общо 707,50 лв. Делото е търговско, тъй като предявеният иск е по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ – договор за изработка в неговата разновидност на договор за услуга /охрана на определен обект/. Поради това и с оглед факта, че предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 09.07.2013г., старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г., не намира приложение.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 215 от 06.06.2013г. по в. гр. дело № 204/2013г. на Хасковски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top