4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 191/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
гр.София, 14.09.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на десети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 191/2012 година
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 и чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗАД [фирма], [населено място] срещу определението на Софийски апелативен съд, постановено на 04.12.2011 год. по гр.дело № 1729/2011 год. С това определение е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на жалбоподателя-ответник по въззивната жалба за присъждане на съдебни разноски направени във въззивното производство, съобразно представения по делото списък пред въззивния съд.
По изложени в частната жалба съображения за незаконосъобразност, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното определение и да му се присъдят направените от него съдебни разноски за въззивното производство, изразяващи се в дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 937,50 лева.
Ответникът по частната жалба Л. В. Х. от [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия намира, че частната жалба е допустима. Същата е подадена в срок от надлежна страна, а определението на САС подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал.2 изр.първо във вр. с чл.248, ал.3 ГПК, поради което не е налице изискването за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се обсъждат изложените от жалбоподателя доводи в тази насока. Разгледани по същество, направените в частната жалба оплаквания са основателни.
Неправилно с обжалваното определение въззивният съд е отказал да присъди в полза на частния жалбоподател-ответник във въззивното производство полагащите му се съдебни разноски в това производство съобразно представения в с.з. на 03.11.2011 год. пред САС списък за дължимото юрисконсултско възнаграждение на явилия се по делото юрисконсулт Г.. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца Л. Х. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска му срещу [фирма] за сумата 40 000 лева. Пред въззивния съд ответникът е бил представляван от юрисконсулт Г., видно от представеното пълномощно /стр.62 от първоинстанционното дело/, който се е явил в съдебното заседание на 03.11.2011 год., изразил е становище в защита на дружеството, а в представения пред Софийски апелативен съд списък за разноски по чл.80 ГПК /дължимото юрисконсултско възнаграждение определено на база обжалваемия интерес/ се съдържа искане за присъждане на съдебни разноски както за първоинстанционното, така и за въззивното производство в зависимост от изхода на делото. Съгласно чл.78, ал.3 и чл.81 ГПК ответникът има право да му бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в съответната инстанция при отхвърляне на иска, както и в случаите на прекратяване на делото поради оттегляне на иска или поради нередовност на исковата молба или подадена от другата страна въззивна или касационна жалба. В този смисъл е и константната практика на ВКС-ТК опр.№ 609/15.07.2010 год. по ч.т.дело № 256/2010 год., опр.№ 18/12.01.2011 год. по ч.т.дело № 635/2010 год. и др., постановени при действието на новия ГПК.
С оглед на изложеното, незаконосъобразно и в противоречие на данните по делото, разпоредбите на чл.78, ал.3, ал.8 и чл.81 ГПК и цитираната съдебна практика апелативният съд е отхвърлил като неоснователна молбата на ответника за присъждане на съдебни разноски във въззивното производство, които са били поискани от него. Изрично в представения пред САС списък по чл.80 ГПК е записано „Молим да ни бъдат присъдени следните разноски…”, посочени съответно за първоинстанционното и въззивното производство.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, като с оглед резултата от изхода на делото съобразно постановеното въззивно решение /с което след частична отмяна е присъдено допълнително от въззивния съд още 10 000 лева обезщетение, като е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 20 000 лева до претендираните 50 000 лева/ на ответника следва да му бъдат присъдени на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимите съдебни разноски за въззивното производство в размер на сумата 937,50 лева-юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението на Софийски апелативен съд, постановено в з.з. на 04.12.2011 год. по гр.дело № 1729/2011 год.
ОСЪЖДА Л. В. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 да заплати на ЗАД [фирма] със седалище [населено място], [улица] сумата 937,50/деветстотин тридесет и седем лева + 0,50 ст./лева съдебни разноски за въззивното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: