3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30
София, 20.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 559/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [заличено име на фирма] – гр. В. Т. срещу Решение № 41 от 15.ІІІ.2010 г. по т.д. № 734/ 2009 г. на В.търновски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено Решение № 71 от 8.V.2009 г. по гр.д. № 662/ 2007 г. на В. -търновски окръжен съд, с което “П. – СГ” ЕООД – гр. В. е осъдено да заплати на ”П. Б.” Е. – гр. Б. сумата 19 742 лв. – обезщетение за вреди на нает недвижим имот – помещение с търговско предназначение – втори надземен етаж от двуетажна масивна сграда М. гара на П. Н., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение на основанията за допустимост жалбоподателят поддържа, че заради неправилността и необосноваността на решението в обжалваната му част, е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като няма установена съдебна практика по съществения правен въпрос за предпоставките по чл. 233 ал. 1 ЗЗД – основателно ли е искането за претендираната сума с оглед представените доказателства.
Ответникът по касационната жалба ”П. Б.” Е. – гр. Б. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва касационната жалба по същество и не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е оставено в сила и частично е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят като поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса основателен ли е искът с оглед събраните писмени доказателства и налице ли са предпоставките по чл. 233 ал. 1 ЗЗД, фактически не сочи кой е разрешеният от въззивния съд правен въпрос, релевантен за делото. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС, №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Произнасянето от съда по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за спора правен въпрос – общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване.
Неоснователно е поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По приложението на чл. 233 ЗЗД има трайноустановена съдебна практика. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, каквото в случая не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 41 от 15.ІІІ.2010 г. по т.д. № 734/ 2009 г. на В.търновски апелативен съд.
ОСЪЖДА [заличено име на фирма] – гр. В. Т. да плати на “П. Б.” Е. – гр. Б. 200 лв. – разноски за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: