3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
София, 15.08.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ т.о. в закрито заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова ч. т. д. N 1 685 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Ц. Г. от [населено място] срещу въззивно определение № 889 от 16.04.2014 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 117/2014 г. Със същото е оставена без уважение подадената частна жалба срещу определение от 26.02.2014 г. по т. д. № 2 516/2013 г. на Софийски градски съд, І ГО, 4 – ти състав, с което на основание чл.637 ТЗ е спряно производството по делото.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за недопустимост на подадената жалба. Изложени са доводи и за неоснователността на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 2 516/2013 г. на Софийски градски съд е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от М. Ц. Г. от [населено място] срещу [фирма] [населено място] за установяване дължимост на сумата от 23 597 евро по издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК. Депозирана е молба с вх. № 18 436/17.02.2014 г. от ответника, с искане производството по делото да бъде спряно, тъй като дружеството е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността му. С определение от 26.02.2014 г. на основание чл. 637 ТЗ СГС е спрял производството по делото и е дал възможност на ищцата в едномесечен срок за представи писмени доказателства дали вземането й е включено в одобрения от съда по търговското дело по несъстоятелност списък на вземанията, представен от назначения синдик. Срещу този съдебен акт е подадена частна жалба от Г., която с определение № 889 от 16.04.2014 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 117/2014 г. е оставена без уважение – предмет на настоящото производство.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
От данните по делото и от съдържанието на частната жалба е видно, че правният въпрос обусловил рещаващата воля на съда е свързан с приложението на чл. 637, ал. 1 ТЗ. Неоснователно е, обаче, позоваването на касатора на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по постовения въпрос е налице постоянна и непротиворечива практика на Върховен касационен съд. Разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ е императивна и изисква спиране на съдебните и арбитражните производства по имуществени, граждански и търговски дела срещу длъжника при откриване на производството по несъстоятелност, каквито данни са представени от ответника. Приложимостта на същата е ясно очертана, като също така лимитивно са изброени и изключенията, сред които не попада настоящия случай. Правният смисъл на това спиране е обусловен от предоставената на кредиторите възможност за заявят своето вземане в производството по несъстоятелност, с оглед неговото удовлетворяване, което може да бъде реализирано само по този начин. В тази връзка е и предоставената от законодателя възможност за възобновяване на спряното по този ред производство, а именно – невключено вземане в списъка на приетите вземания, респ. включено вземане срещу което е подадено възражение. Без значение е обстоятелството, че по отношение на производството по несъстоятелност е приложен режима на чл. 632, ал. 1 ТЗ, тъй като приложението на чл. 637 не е поставено в зависимост от фазата на несъстоятелността. При постановяване на въззивното определение Софийски апелативен съд се е съобразил с практиката на ВКС обективирана в определение № 580/30.10.2009 г. по ч. т. д. № 631/2009 г. на ТК, І т.о.; определение № 239/26.03.2012 г. по ч. гр. д. № 38/2012 г. на ГК, ІV г.о. и др., постановени при действието на новия ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение № 889 от 16.04.2014 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 117/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: