1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
гр. София, 13.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 212 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма],[населено място] чрез процесуалния му представител юрист С. Ж. срещу решение № 445/21.12.2009г. по гр. дело № 526/2009г. на С. окръжен съд, І гр. състав, с което е потвърдено решение № 46/07.08.2009г. по гр. дело № 316/2008г. на Р. районен съд и ответното дружество е осъдено да заплати на [фирма],[населено място] разноски в размер 3 000 лв. С първоинстанционния съдебен акт е признато за установено, че [фирма], [населено място] е собственик на 14 028/648 621 ид. ч. от имот с идентификатор 37 507.201.374, целият с площ от 648 621 кв. м., находящ се в землището на[населено място], бивше дворно място от 14 028 кв. м., съставляващо имоти №№ 232 и 239 в землището на[населено място], находящо се на промишлената площадка на рудник „Т. – север”, ведно с находящите се в него описани сгради, и ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер 3 049,60 лв., а по сметка на РС Раднево сумата 158 лв. – възнаграждение за вещи лица.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 Г ПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК. Поддържа становище, че съдът се е произнесъл по релевантни материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради липсата на съдебна практика: допустимо ли е да се извършва апорт на недвижим имот в капитала на еднолично търговско дружество с държавно участие, след като този имот вече е придобит от дружеството по силата на преобразуването му от държавно предприятие в търговско дружество; преминават ли неописаните в разпореждането за преобразуване на СО „М. И.” земи в някои от преобразуваните предприятия в еднолични търговски дружества и кой е компетентен да се разпорежда с тях; приложението на чл. 17а ЗППДОбП /отм./; какво е действието на заповед № 101/17.09.1996г. на министъра на енергетиката и енергийните ресурси за увеличаване на капитала на [фирма] спрямо [фирма]; въпросът за компетентността на министъра на енергетиката и енергийните ресурси в качеството му на упражняващ правата на държавата на едноличен собственик на капитала и в двете дружества – страни по спора. Касаторът инвокира доводи, че въпросът „допустимо ли е министърът на енергетиката и енергийните ресурси да изземва компетентността на Съвета на директорите на [фирма] за разпореждане с недвижимо имущество” е решен в противоречие[населено място] решение № 1/2002г. на ВКС, ОСГК, т. 1.
Ответникът [фирма],[населено място] оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Инвокира доводи, че не се налага тълкуване на нормата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./, тъй като законът е отменен и нормата е ясна и конкретна, както и че Тълкувателно решение № 1/2002г. на ВКС, ОСГК, т. 1 е неприложимо към конкретния казус. Подробни съображения са изложени в писмен отговор. Ответникът моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение и претендира направените съдебни разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, въззивният съд е приел, че с разпореждане № 57/29.12.1991г. на МС на РБ и съгласно приложение № 9 към него е образувано [фирма],[населено място], което е поело активите и пасивите на предприятие „С. и монтаж” и част от имуществото на СО „М. – изток”, като М. съвет е възложил функциите по изпълнението на това разпореждане на председателя на К. по енергетика, и впоследствие със заповед № 101/17.09.1996г. на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси капиталът на ищцовото дружество е увеличен в резултат на внасяне на правото на собственост върху два имота, един от които е процесното дворно място със сградите в него, находящо се на промишлената площадка на рудник „Т. – север”,[населено място], обл. Х.. Решаващият съдебен състав е констатирал, че процесните сгради са заприходени в счетоводството на „С. и монтажи” при тяхното придобиване с акт № 16/1990г., заведени в счетоводството на [фирма] в сметка 203 „Сгради” с отделен инвентарен номер, а дворното място с площ 14 028 кв. м. е заведено счетоводно в сметка 201 „Земи” с отделен инвентарен номер въз основа на заповед № 101/17.09.1996г.
Въззивната инстанция е приела, че с разпореждане № 57/29.12.1991г. на МС на РБ и съгласно приложения № 2, 6 и 7 към него са образувани еднолични търговски дружества с държавно имущество [фирма],[населено място], [фирма],[населено място] и [фирма],[населено място], които са поели активите и пасивите на съответните рудници, както и част от активите и пасивите на СО „М. – изток” по разделителен протокол. Направила е извод, че [фирма],[населено място], образувано със заповед № 84/10.06.1993г. на Председателя на К. по енергетика, чрез сливане на посочените три дружества, не е собственик на процесните земя и сгради, тъй като същите не са били включени в капитала на дружеството към датата на образуването му, нито сградите са включени в баланса на рудник „Т. – север”,[населено място], респективно [фирма],[населено място]. Констатирано е, че процесното дворно място не се води под отделен инвентарен номер в счетоводството на ответното дружество, а е включено в инвентарен номер 200346 „Земи в[населено място]” с обща площ 195,898 дка и заповед № 101/17.09.1996г. не е отразена.
С. окръжен съд е изложил съображения, че министърът на енергетиката и енергийните ресурси, упражнявайки правата си на едноличен собственик на капитала в държавните предприятия – еднолични търговски дружества, по силата на чл. 10, ал. 1 ПРУПСДП, каквито са били [фирма],[населено място] и [фирма],[населено място], ресурси е издал заповед № 101/17.09.1996г. и се е разпоредил с имуществото на дружеството, като на основание чл. 15, ал. 1, т. 2 от Правилника във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 2 ТЗ е увеличил капитала на дружеството, на което е бил единствен собственик. Според решаващия съдебен състав не е било необходимо изрично разпореждане за отписване на имота от баланса на [фирма],[населено място], тъй като Държавата, представлявана от МЕЕР, в качеството си на едноличен собственик на капитала на двете дружества не е имала съмнения по отношение на принадлежността на процесните имоти към капитала на [фирма],[населено място], което е намерило проявление още при преобразуването на предприятието на ищеца с изричното волеизявление за поемане на част от имуществото на СО „М. – изток”.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Въпросът „допустимо ли е да се извършва апорт на недвижим имот в капитала на еднолично търговско дружество с държавно участие, след като този имот вече е придобит от дружеството по силата на преобразуването му от държавно предприятие в търговско дружество” е неотносим с оглед данните по делото, тъй като не е доказано на кое държавно предприятие и впоследствие еднолично търговско дружество с държавно имущество процесните сгради и дворно място са били предоставени за стопанисване и оперативно управление и респективно каква част от имуществото на СО „М. – изток” е преминало в [фирма],[населено място], [фирма],[населено място], [фирма],[населено място] и [фирма],[населено място].
Въпросът „преминават ли неописаните в разпореждането за преобразуване на СО „М. И.” земи в някои от преобразуваните предприятия в еднолични търговски дружества и кой е компетентен да се разпорежда с тях”, както и за приложението на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ касаят конкретните факти по делото и зависят от конкретните доказателства, които са обсъдени в тяхната взаимовръзка съгласно постоянната практика по чл. 188 ГПК /отм./, която е приложима и при влезлия в сила на 01.03.2008г. ГПК
По въпросите за компетентността на министъра на енергетиката и енергийните ресурси в качеството му на упражняващ правата на държавата на едноличен собственик на капитала и в двете дружества – страни по спора и за действието на заповед № 101/17.09.1996г. на министъра на енергетиката и енергийните ресурси за увеличаване на капитала на [фирма] спрямо [фирма] не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на посочената разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Трайноустановена и в съответствие със закона е съдебната практика в смисъл, че при увеличаване капитала на дружеството, чийто едноличен собственик е държавата, решението се взема от едноличния собственик на капитала. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОЕТДДИ правата на едноличния собственик на капитала по чл. 147 и 159, ал. 2 от Търговския закон се упражняват от М. съвет. Посочените разпоредби и разпоредбите на чл. 10, чл. 11, чл. 14, ал. 1, т. 4 и чл. 15, т. 2 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата и предприятията /отм./ са точни и ясни. Собственикът на капитала има право да приема решения за неговото увеличаване, като в хипотезата на държавно предприятие – еднолично търговско дружество с ограничена отговорност съответният министър, председател на комитет или ръководител на ведомство упражнява правата на едноличния собственик на капитала, съобразно отрасловата компетентност, освен ако в акт на М. съвет изрично е предвидено друго. По делото не са налице данни за други разпоредби в акт на М. съвет. Поради изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на въззивното решение и по въпроса „допустимо ли е министърът на енергетиката и енергийните ресурси да изземва компетентността на Съвета на директорите на [фирма] за разпореждане с недвижимо имущество”.
Предвид обстоятелството, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника сумата 1 000 лв. – разноски за касационното производство.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 445/21.12.2009г. по гр. дело № 526/2009г. на С. окръжен съд, І гр. състав.
ОСЪЖДА [фирма],[населено място], област С. З., ул. „Г. Д.” № 13 да заплати на [фирма],[населено място], [улица] на основание чл. 78 ГПК сумата 1 000 лв. /хиляда лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.