4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
С., 21.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 843/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №170 от 15.06.2012 г. по т.д. № 227/2012 г. на Варненски апелативен съд в частта,с която е потвърдено Решение №1566 от 19.12.2011 г. по т.д.№ 915/2011 г. на Варненски окръжен съд, с която [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] чифлик 57 304.80 лв.- платена цена на неизвършени СМР, подлежаща на връщане след прекратяване на Договор от 17.03.2008 г., на основа- ние чл.55 ал.1 ЗЗД и 23 623.50 лв. – разходи за поправка на СМР, изпълнени в отклонение на проекта, на основание чл. 265 ал.1 пр.2 ЗЗД, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че е решен процесуалния въпрос: за начина, по който съдът извършва преценка на събраните доказателства и за задължението да обсъди всички доказателства и да изложи съображения затова, както и да прецени всички доказателства в тяхната съвкупност, а въззивният съд не е обсъдил всички доказателства. Прави оплакване, че липсват доказателства за неизпълнени или некачествено извършени СМР, че не са обсъдени Заповед №12/20.08. 2010 г. и Становище изх.№217/14.09.2010 г., а останалите доказателства не са обсъдени в съвкупност, така този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС:ППлВС №7/1965 г., ТР на ОСГК на ВКС №1/2001 г., Р.№15/06.02.2012 г. по гр.д.№311/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., Р.№1985/ 17.10.2005 г. по гр.д.№1075/2005 г. на ВКС,ІV г.о., Р.№1041/01.07. 1999 г. по гр.д.№340/1999 г. на ВКС,Vг.о. Жалбоподателят излага, че по материалноправния въпрос: намира ли приложение процедурата по приемане на СМР със съответния акт или протокол в чл. 5 ал.1 – 5 от Наредба №3/ 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, ако изпълнителят не е бил поканен с писмена покана да подпише съответния акт, е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – няма съдебна практика и конкретният състав на ВКС чрез тълкуване ще разреши въпроса, с което ще се преодолее непълнотата, неяснотата и противоречието на самия закон.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] чифлик не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно, постановено по жалба срещу първоинстанционно решение, с което са разгледани осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв., намира, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението в частта, с която са уважени исковете: за 57 304.80 лв. – платена цена на неизвършени СМР, подлежаща на връщане след прекратяване на Договор от 17.03.2008 г., на основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД и за 23 623.50 лв. – разходи за поправка на изпълнени СМР в отклонение на проекта, на основание чл. 265 ал.1 пр. 2 ЗЗД, въззивният съд въз основа на събраните доказателства, включително след обсъждане доказателствената сила на акт обр.10/ 09.03.2010 г. за спиране на строителството поради смяна на строителя и на акт обр.11/ 16.08.2010 г. за установяване състоянието на строежа при продължаване на строителството поради смяна на строителя, е приел, че между страните е създадено правоотношение по договор за строителство от 17.03.2008 г. за обект Плодохранилище за съхранение на плодове” – [населено място] чифлик, за който обект възложителят е ползвал финансова помощ от ДФ ”Земеделие”, който договор е прекратен и изпълнителят е заместен от нов. По отношение оспорването от изпълнителя на съставените поради смяна на строителя актове, по съображения, че не е изпълнена процедурата по чл. 5 ал. 2 и ал. 3 от Наредба №3/31. 07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, въззивният съд е изложил, че има доказателствена сила и обвързва страните акт обр.10/09.03.2010 г. за спиране на строителството поради смяна на строителя, тъй като е съставен в предписаната от закона форма и носи подписите на всички страни, участници в строителството, включително на представител на ответника, подписал акта с особено мнение относно някои от позициите, съдържащи се в приложения към акта Опис от 25.02.2010 г., което несъгласие не прави акта недействителен, тъй като при съставянето му е са спазени разпоредбите на Наредба №3. Приел е за основателно оспорването на акт обр.11/16.08.2010 г., за който не са представени доказателства ответникът, като главен проектант, и проектантите по съответните части с изключение на част ”геодезия”, да са поканени за съставянето му съобразно чл. 5 ал. 2 от Наредба №3, актът не е подписан от изпълнителя и няма доказателствена сила за отразените в него обстоятелства. Въз основа на събраните доказателства, включително след обсъждане на Заповед №12/20.08. 2010 г. на техническия контрол по част „конструктивна” и даденото задължително предписание, и въз основа на констатациите на съдебно – техническата експертиза, съдът е приел, че е основателен искът по чл. 265 ал.1 пр. 2 ЗЗД за 23 632.50 лв. Като е обсъдил приетите експертизи, съдът е установил неизпълнените СМР на обща стойност 57 304.80 лв. и по съображения, че след прекратяване на договора, сумата неоснователно е получена от ответника, е уважил иска по чл. 55 ал. 1 ЗЗД и го е отхвърлил като неоснователен за сумата 8 853.15 лв.
С оглед изложеното изведеният от жалбоподателя процесуален въпрос за начина, по който съдът извършва преценката на събраните доказателства и за задължението да обсъди всички доказателства и да изложи съображения затова, и да ги прецени в тяхната съвкупност, не е решен в противоречие със задължителната съдебна практика. С оплакването, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства – Заповед №12/20.08.2010 г., и оплакването, че липсват доказателства за неизпълнени или некачествено извършени СМР, жалбоподателят обосновава твърдяно нарушение на закона – касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК и цели ревизиране на решаващата правораздавателна дейност на съда, което е недопустимо по искане за допускане на касационно обжалване в производство по чл. 288 ГПК и което не е основание по чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., за да обоснове допускане на касационен контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства.
От изложения от жалбоподателя материалноправен въпрос, с оглед конкретните обстоятелства, може да се формулира релевантния за делото въпрос: има ли доказателствена сила и обвързва ли изпълнителя оспорения акт обр.10 за спиране на строителството поради смяна на строителя, съставен в предписаната от закона форма и носещ подписите на всички страни, участници в строителството, включително на негов представител, подписал акта с особено мнение относно някои от отразените СМР. По този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Процедурата, предвидена в чл. 5 ал. 2 – ал. 5 от Наредба №3/ 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството не е неясна и не се нуждае от тълкуване по начин, различен от вложения в посочената разпоредба, а въпросът дали процедурата е спазена и дали оспорването на акта е основателно, е въпрос фактически, конкретен за съответното дело, обусловен от обстоятелствата по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 170 от 15.06.2012 г. по т.д. № 227/29012 г. на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: