5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 228/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
гр.София, 15.05.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 228/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Пл.П. от АК-Г. срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 226/22.11.2010 год., постановено по в.т.дело № 93/2010 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд № 131/12.07.2010 год. по гр.дело № 282/2009 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу Р. П. П. от [населено място] менителничен иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 35 000 лева по издадения в полза на ищеца запис на заповед от 06.02.2008 год., платим на предявяване.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. За незаконосъобразни се считат изводите на въззивния съд за неоснователност на предявения иск по съображения, че ищецът не е доказал фактическото разместване на блага по каузалното правоотношение, по повод на което е бил издаден процесния запис на заповед. По този начин, размествайки доказателствената тежест между страните в процеса, съдът е включил във фактическия състав на менителничното неоснователно обогатяване и друг елемент, изследвайки връзката между абстрактната сделка и каузалното правоотношение, като е вменил на ищеца-приносител на записа на заповед да доказва, че ответника-издател има задължение към него по каузалната сделка.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поддържа, че е налице противоречива практика на съдилищата по поставените съществени правни въпроси. Формулираният материалноправен въпрос е относно предпоставките, пораждащи правото на иск по чл.534 ТЗ в полза на приносителя на запис на заповед, включително за съдържанието на менителничното неоснователно обогатяване, размера на вредата и причинната връзка между обогатяването на издателя и обедняването на приносителя. Поставеният процесуален въпрос се свежда до обхвата на доказване, в рамките на който следва да се преценява основателността на иска по чл.534 ТЗ – релевантно ли е за спора развитието на каузалното правоотношение, по повод на което е издаден записа на заповед и при направено възражение от страна на ответника кой носи тежестта на доказване наличието на неизпълнено задължение по каузалната сделка. Доводите за противоречие в съдебната практика касаторът обосновава с приложените към жалбата: р.№ 42/07.04.2009 год. по т.дело № 453/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и р.№ 540/16.10.2008 год. по гр.дело № 302/2008 год. на ВКС, ТК-І т.о.; р.№ 599/17.03.2006 год. по т.дело № 664/2004 год. на ВКС, ТК-І т.о. и р.№ 665/08.05.2008 год. по гр.дело № 234/2008 год. на ОС-Враца, постановени при действието на отменения ГПК от 1952 год.
Ответникът по касационната жалба Р. П. П. от гр.Г.О. не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и след проверка на данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор иск по чл.534 ТЗ. Прието е, че между страните е възникнало валидно менителнично правоотношение по запис на заповед от 06.02.2008 год., съдържащ необходимите реквизити по чл.535 ТЗ, с който издателят се е задължил да заплати на поемателя при предявяването му сумата 35 000 лева. Безспорно е, че записът на заповед не е бил предявен, поради което менителничния ефект по него е преюдициран. Ищецът твърди, че процесният запис на заповед е издаден за да гарантира вземането му, произтичащо от предоставена на Р. П. сума от 35 000 лева за изплащане на наема за ползуваното като аптека помещение, както и за закупуване от [фирма], [населено място] на лекарства и козметични продукти във връзка с извършвана от страните съвместна търговска дейност. По повод възражението на ответницата съдът е приел, че в конкретния случай преценката за основателността на менителничния иск за неоснователно обогатяване е свързана с преценката за наличие на задължение по твърдяното от ищеца каузално правоотношение, послужило като основание за издаване на ефекта. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, включително заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза съдът приема, че по делото не е установено получаване на процесната сума от ответницата, нито нейно задължение за плащане на наемна цена към Д. І, гр.Г.О. или цена на закупените стоки към доставчика [фирма] за сметка на ищеца. Направен е решаващият извод, че липсата на каквито и да било доказателства за сделка, от която се формира дълг за ответницата по твърдяното от ищеца каузално правоотношение изключва наличието на имуществена вреда, съизмеряваща се с вземането по ефекта, което води до неоснователност на предявения иск по чл.534, ал.1 ТЗ.
При тези фактически данни поставените от касатора материалноправни и процесуални въпроси относно възникването и съдържанието на вземането, произтичащо от менителнично неоснователно обогатяване и предпоставките за уважаване на иска по чл.534, ал.1 ТЗ са релевантни за изхода на спора. По отношение на тези въпроси, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че специалният иск по чл.534, ал.1 ТЗ принадлежи на приносителя на запис на заповед или менителница, чиито менителнични искове са погасени поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или се дължи на преюдициране на ефекта поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него. В производството по този иск за разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл.55-59 ЗЗД не подлежи на изследване степента за обедняване и обогатяване и съотношението между тях; имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, като вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а обогатяването на издателя – че не е изплатил сумата за погасяване на задължението поради пропуск да бъдат извършените необходими действия за запазване на преките менителнични права от ползуващото се лице. В този смисъл са р.№ 42/07.04.2009 год. по т.дело № 453/2008 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о./приложено към касационната жалба/, р.№ 135/20.12.2010 год. по т.дело № 13/2010 год. на ВКС, ТК-І т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, с които са преодолени евентуални противоречия в съществуващата съдебна практика на съдилищата. При възникнал, обаче, между страните спор във връзка с твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение и направени от ответника възражения срещу твърдяните от ищеца факти и обстоятелства, кредиторът трябва да докаже фактите, от които произтича вземането му, пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и връзката му с менителничния ефект, а длъжникът – да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата и съдържанието на записа на заповед/ или лични, основани на отношенията му с кредитора. В този смисъл са р.№ 31/05.04.2012 год. по т.дело № 55/2011 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о. и р.№ 110/08.11.2010 год. по т.дело № 949/2009 год. на ВКС, ТК-І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. В тази връзка, след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество е проверил фактите и обстоятелствата свързани с твърдяната каузална сделка, съответно – дали твърдяното вземане по тази сделка съществува или не. Според константната практика на ВКС, за разпределение на доказателствената тежест е от значение не процесуалното качество на страната в процеса, а отношението й към спорното право – дали страната твърди, че то съществува или отрича съществуването му. Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС, постановена при действието на новия ГПК, като е приложил точно материалния и процесуалния закон, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Що се отнася до развитите от жалбоподателя оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, това са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд № 226/22.11.2010 год., постановено по в.т.дело № 93/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ