3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр. София, 31.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 919 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Г. Р. като [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв. В. В. С. срещу определение № 2762 от 17.09.2010г. по ч. т. дело № 1538/2010г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено разпореждане № 16421/27.04.2010г. по ч. гр. дело № 5713/2010г. на Варненски районен съд, ІХ състав, с което е уважено заявлението за незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист срещу А. Г. Р. като [фирма], [населено място] в полза на [община] за заплащане на сумата 1 043,22 лв. – непогасена главница по договор за наем, договорна лихва в размер 141,48 лв., лихви за забава и разноски, на основание чл. 417, т. 2 ГПК.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са инвокирани доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът [община] оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима поради следните съображения:
С обжалваното определение въззивната инстанция е потвърдила разпореждане № 16421/27.04.2010г. по ч. гр. дело № 5713/2010г. на Варненски районен съд, ІХ състав, с което е уважена молбата на [община] за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу А. Г. Р. като [фирма], [населено място] въз основа на заявление по чл. 417, т. 2 ГПК. Това определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт.
Въззивното определение не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010г. по ч. т. дело № 148/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 512/24.06.2010г. по ч. т. дело № 284/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 404/08.06.2010г. по ч. т. дело № 444/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 300/26.04.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 422/18.06.2010г. по ч. т. дело № 406/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и определение № 204/11.03.2010г. по ч. т. дело № 19/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на А. Г. Р. като [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв. В. В. С. срещу определение № 2762 от 17.09.2010г. по ч. т. дело № 1538/2010г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.