О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№771
С., 05.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 630/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Н. К. от САК, срещу определение № 6 289 от 20.04.2011 г. по ч. гр. дело № 839/2011 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, ІІІ – Г състав. Със същото се потвърждава разпореждане от 23.09.2010 г. на РС [населено място] по гр. д. № 44 744/2010 г., с което е отхвърлено изцяло заявлението на дружеството за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Е. С. Е. и Ж. А. Е., и двамата от [населено място] солидарно за следните суми: 133 938,13 лв. – главница, 12 085,32 лв. – договорна лихва за периода 26.09.2009 г. – 13.09.2010 г. и 382,26 лв. – наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.09.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, дължими по Договор за кредит от 12.03.2005 г.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на Върховен касационен съд.
Ответниците по частната касационна жалба не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С разпореждане от 23.09.2010 г. по гр. д. № 44 744/2010 г. Софийски районен съд е отхвърлил изцяло искането на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници Е. С. Е. и Ж. А. Е. за сумите от 133 938,13 лв. – главница, 12 085,32 лв. – договорна лихва за периода 26.09.2009 г. – 13.09.2010 г. и 382,26 лв. – наказателна лихва, което вземане представлява погасяване на дълг по Договор за кредит от 12.03.2005 г., ведно със законната лихва от 10.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.09.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, въз основа на извлечение от сметка към 13.09.2010 г.
Съдът е приел, че представеното заявление е нередовен от външна страна документ и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като длъжниците не са уведомени за решението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Срещу разпореждането на Софийски районен съд е депозирана частна жалба от [фирма] [населено място] пред СГС, който е потвърдил обжалвания акт с определение № 6 289/20.04.2011 г. по ч. гр. д. № 839/2011 г. – предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е посочил конкретно въпросите, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото, нито излага конкретни доводи в подкрепа на сочените касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросът свързан със съдържанието на документа или извлечението от счетоводните книги, с които се удостоверяват вземания на банките, въз основа на които се издава заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и необходимостта банката да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на кредита.
В конкретния случай, подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК не съдържа необходимите реквизити, установяващи предсрочната изискуемост на вземането, с оглед на което същото е отхвърлено изцяло от РС [населено място]. Задължение на заявителя е да посочи съществуването и изискуемостта на вземането си, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. Представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва да представлява редовен документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК, който да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Действително, в чл. 16 от Договора за кредит е предвидена възможност при пълно или частично неплащане на вноска или неизпълнение на някое друго задължение по договора, банката да направи предсрочно изискуем целия дълг по кредита. Това обаче, не става автоматично, а банката следва да уведоми длъжника, че е упражнила правото си по договора като посочи конкретно за неизпълнението на кое задължение и от кой момент кредита става предсрочно изискуем. В случая жалбоподателят не е представил доказателства, че е уведомил длъжниците за решението си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Представените от жалбоподателя съдебни актове са постановени при друга фактическа обстановка. Индивидуализацията на вземането, неговата изискуемост и ликвидност се преценява от съда във всеки конкретен случай, с оглед правомощията си по чл. 418, ал. 2 ГПК. При постановяване на въззивното определение Софийски градски съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС по поставения правен въпрос.
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6 289 от 20.04.2011 г. по ч. гр. дело № 839/2011 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, ІІІ – Г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: