2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
С., 25.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 971/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място] срещу определение № 22 978 от 04.12.2013 г. на Софийски градски съд по ч. гр. д. №
2 103/2013 г., с което е изменено определение от 12.04.2013 г. на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като е намален поради прекомерност размера на първоначално определените разноски от 350 лв. на 100 лв.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е недопустимо. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Излага съображения, че определението от 12.04.2013 г. е необжалваемо, поради което недопустимо съдът го е изменил намалявайки размера на присъдените разноски.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за неоснователност на постъпилата жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С решение от 01.11.2012г. по гр. д. № 11 450/2011 г. СРС се е произнесъл по предявения от [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 422 ГПК. С молба от 22.11.2012 г. [фирма] е поискало на основание чл. 248 ГПК допълване на решението в частта за разноските, като бъде осъден ответника да заплати юрисконсулско възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните възнаграждение на адвокатските възнаграждения. С определение от 18.12.2012 г. молбата му е оставена без разглеждане, тъй като не е посочен претендирания размер. Срещу него е подадена частна жалба, по която е образувано ч. гр. д. № 2 103/2013 г. пред СГС, който с определение № 4 986/15.03.2013 г. е отхвърлил същата като неоснователна, тъй като страната не е посочила размера на юрисконсулското възнаграждение и не е представила списък по чл. 80 ГПК. Пред Софийски градски съд е постъпила молба от [фирма] за присъждане на разноски по частното производство в размер на 350 лв. за изготвяне на отговор по частната жалба. С определение от 12.04.2013 г. СГС е осъдил [фирма] да заплати съдебни разноски в размер на 350 лв. на частния жалбоподател. Срещу този съдебен акт е подадена жалба от [фирма], която ВКС е квалифицирал като молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението за разноски от 12.04.2013 г., поради прекомерност и с определение № 820/20.11.2013 г. по ч. т. д. № 4 188/2013 г. е върнал делото на СГС са произнасяне по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. С определение № 22 978/04.12.2013 г.(предмет на настоящото производство), постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК СГС е изменил определението си от 12.04.2013 г. като е намалил размера на присъдените разноски от 350 лв. на 100 лв.
При тези фактически данни ВКС намира за неоснователни оплакванията на частния жалбоподател, че обжалваното определение от 04.12.2013 г. е недопустимо, тъй като определението от 12.04.2013 г. е постановено за първи път от СГС в производството по ч. гр. д. № 2 103/2013 г. и може да бъде изменяно по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК от същия съд. В този смисъл е и постановеното от ВКС определение по ч. т. д.№ 4 188/2013 г. и този въпрос не може да бъде пререшаван в настоящото производство. Наведените в молбата на жалбоподателя от 31.03.2014 г. допълнителни аргументи за неправилност на обжалваното определение не следва да бъдат разглеждани, тъй като се релевирани след изтичане на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалването определение на СГС е процесуално допустимо и следва да бъда потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 22 978 от 04.12.2013 г. на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 2 103/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: