1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
гр. София, 27.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1295 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Г. срещу определение № 2790 от 28.12.2012г. по ч. гр. дело № 1477/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 5 състав.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че определението на Софийски градски съд подлежи на обжалване, тъй като е преграждащо – прегражда се възможността ищецът да получи търсената защита по начина, по който я е поискал в исковото производство, по най-удобния и икономичен начин; препятства се най-ефективната защита на ищеца при направено възражение за недействителност с отговора на исковата молба. Частният жалбоподател поддържа становище, че преценката за преграждащия характер на определението следва да се преценява с оглед конкретното производство, а не с оглед възможността защитата да се търси в друг исков процес. Моли определението на САС да бъде отменено и делото да бъде върнато за произнасяне по същество на частната жалба.
Ответникът З. [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ц. Ч. оспорва частната жалба и изразява становище за неговата правилност. Поддържа, че частната жалба срещу определението от 04.11.2011г., с което е отказано да се приеме за съвместно разглеждане нов осъдителен иск, предявен при условията на евентуално съединяване, е просрочена. Излага съображения, че определението на СГС от 17.02.2012г., с което се отказва уважаване на искането за отмяна на определението от 04.11.2011г. на СГС, не подлежи на самостоятелно обжалване, както е необжалваемо и определението, с което се отказва приемането за съвместно разглеждане ведно с първоначалните и на последващите осъдителни искове, заявени като евентуални, тъй като поисканото съединяване е изключено от нормата на чл. 372, ал. 2 ГПК. Подробни съображения са изложени в писмен отговор. Ответникът моли определението на САС да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Софийски апелативен съд е приел, че частната жалба срещу определението на СГС, с което същият е отказал да измени постановения от него отказ да приеме за съвместно разглеждане предявените в отношение на евентуалност обективно съединени искове в срока на подаване на допълнителната искова молба, е недопустима, тъй като последващото обективно съединяване на искове по почин на ищеца чрез изменение на иска не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. От една страна, законодателят не е предвидил с изрична норма обжалваемост на определението по допускане на изменение на иска. От друга страна, определението, с което съдът оставя без уважение искането за изменение на иска, не прегражда пътя на защита, търсена с изменение на иска, освен ако се отнася за увеличението му.
Определението на въззивната инстанция е правилно. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване с частна жалба. Първата група съдебни актове са определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, а втората група съдебни актове са определенията, чието обжалване е изрично предвидено в закона /т. 2/.
Преграждащи са тези определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството. Определението, с което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане в същото производство при условията на евентуалност допълнително предявените искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД с допълнителна искова молба, както и определението, с което първоинстанционният съд е отказал да измени това определение, не преграждат по – нататъшното развитие на делото, поради което не са от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебни актове и не подлежат на обжалване на основание посочената правна норма. С последващо предявените в евентуално обективно съединение искове се цели при евентуално отхвърляне на първоначалния иск евентуалните искове да бъдат разгледани и уважени. С предявените с допълнителната искова молба искове се въвежда нов спорен предмет, като се постига последващо евентуално обективно съединяване на искове. Определението, с което е отказано приемането за съвместно разглеждане на последващо предявените в евентуално съединение искове, не прегражда правото на страната да установи спорното правоотношение в отделен процес. Страните не се лишават от право на защита за разрешаването на спора по евентуалните искове, а само от процесуалната възможност това да се осъществи в образуваното исково производство по главния иск. Неприемането на допълнително предявените искове за съвместно разглеждане не би се отразило върху правилността на решението, тъй като съдът дължи произнасяне по първоначалния иск. Определенията на СГС не попадат и в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК поради това, че в закона не е посочена изрична възможност за обжалването им.
Когато в хода на образуваното вече исково производство ищецът предяви нов иск, който иска да бъде разгледан заедно с главния, включително и при условието на евентуалност, първоинстанционният съд следва да разпореди молбата с допълнително предявения иск да бъде образувана в отделно производство и едва след това, ако са налице предпоставките на чл. 213 ГПК двете дела могат да бъдат съединени. В този смисъл са правилни съображенията на въззивната инстанция, че определенията на СГС не подлежат на обжалване, тъй като не преграждат по-нататъшното развитие на делото.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, Второ отделение счита, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2790 от 28.12.2012г. по ч. гр. дело № 1477/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.