1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
гр. София, 17.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2902 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Р. Н. Б. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ю. Н. срещу решение № 413 от 08.03.2013г. по т. дело № 3676/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено решение от 18.05.2012г. по т. дело № 210/2000г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-4 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е оставена без уважение молбата на Р. Н. Б. като [фирма], [населено място] за издаване на дубликат от изпълнителен лист, издаден на 29.12.2004г. въз основа на влязло в сила решение, постановено на 05.10.2001г. по т. дело № 210/2000г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-4 състав.
Касаторът прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. Молбата за образуване на изпълнително производство пред ДСИ срещу бюджетно учреждение прекъсва ли погасителната давност?” – противоречие с решение № 94/27.07.2010г. по т. д. № 943/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 1/09.02.1972г. по гр. д. № 10/1972г. на Пленума на ВС, решение № 1841/29.09.1969г. по гр. д. № 787/1969г. на ВС, І г. о., решение № 810/25.03.1974г. по гр. д. № 410/1974г. на ВС, І г. о., решение № 854/22.04.1966г. по гр. д. № 343/1966г. на ВС, І г. о., решение № 1233/29.10.2008г. по гр. д. № 5205/2007г. на ВКС, V г. о., определение № 971/05.10.2010г. по гр. д. № 606/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 480/15.07.2009г. по т. д. № 384/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 1416/24.06.1969г. по гр. д. № 884/1969г. на ВС, І г. о., решение № 148/04.10.2010г. по т. д. № 1055/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК/.
„2. Може ли молбата за изпълнение от бюджетно учреждение, подадена до висшестоящото учреждение /финансиращия орган/ да се счита за действие, прекъсващо погасителната давност?
3. Представлява ли Министерство на културата на Република България орган на управление или финансов орган на „Националния учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура”?
4. Необходимо ли е представянето на изпълнителния лист в оригинал на финансовия орган на бюджетното учреждение преди предвиждането на дължимата сума по бюджета на учреждението, или предаването на оригинала на изпълнителния лист може да се извърши след предвиждането на средствата по бюджета?
5. Задължено ли е висшестоящото учреждение, което следва да предприеме действия по предвиждането на дължимата сума, да изпрати преписката по компетентност на бюджетното учреждение и може ли само да предприеме действията?
6. Има ли приложение разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ГПК, респективно чл. 93, ал. 1 ГПК /отм./ по отношение на предявяване на вземане срещу бюджетно учреждение?”
По отношение на въпроси от № 2 до № 6 касаторът твърди, че правните норми са неясни и поради липсата на съдебна практика моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът „Национален учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура”, [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. Т. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че формулировката на въпросите не кореспондира с решаващите изводи на съда. Релевира доводи, че въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, не са решени в противоречие с практиката на ВКС, а представените от касатора съдебни решения касаят общи положения относно спирането и прекъсването на давността и не се отнасят до изпълнението срещу държавни учреждения. Ответникът изразява становище, че въпросите не се решават противоречиво от съдилищата, а относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът не е изложил конкретни доводи и съображения защо счита, че формулираните от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като липсата на съдебна практика не е достатъчно основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че с влязло в сила на 29.11.2002г. решение, постановено на 05.10.2001г. по т. дело № 210/2000г. на СГС, ТО, VI-4 състав ответникът „Национален учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура”, [населено място] е осъден да заплати на Р. Н. Б. като [фирма], [населено място] сумата 14 161,15 лв. /деноминирани/ – възнаграждение по договор за идеен проект от 20.12.1996г., ведно със законната лихва, считано от 17.03.2000г. до окончателното изплащане на главницата и сумата 1 387,71 лв. – разноски. По молба на ищцата от 28.12.2004г. въз основа на влязлото в сила решение СГС е издал на 29.12.2004г. изпълнителен лист.
Решаващият съдебен състав е констатирал, че на 12.05.2005г. Р. Н. Б. като [фирма] е подала молба в ДСИ при СРС, 4 участък за образуване на изпълнително дело по чл. 323 ГПК /отм./, към която е приложила изпълнителния лист. С молба вх. № 70-00-28 от 13.04.2006г.по описа на Министерство на културата ищцата е предявила за плащане и е предала в Министерство на културата изпълнителния лист, издаден от СГС, като е поискала да се предвидят парични средства в бюджета и лицея за следващата година за изплащане на присъдените суми. С напомнителна молба, адресирана до Министъра на културата, ищцата е представила препис от изпълнителния лист и отново е направила искане за заплащане на сумите по него. С писмо от 12.10.2011г. Министерство на културата е уведомило, че постъпилото при него на 13.04.2006г. писмено изявление е изпратено до Министерство на финансите с копие от изпълнителния лист и в Министерство на културата не се съхранява оригиналът на изпълнителния лист. Въззивният съд е приел за безспорно обстоятелството, че изпълнителният лист не е представен в канцеларията на Националния учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура. С писмено изявление от 07.11.2011г., направено под формата на декларация, ищцата е заявила, че не разполага с оригинала на посочения изпълнителен лист и длъжникът не е извършил плащане на сумите към момента на изготвяне на декларацията. При така приетата за установена фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че фактът на изгубване на оригинала на изпълнителния лист е установен, с оглед представяне на оригинала на изпълнителния лист в Министерство на културата и писмото от 12.10.2011г. на посоченото министерство.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност е прието за основателно. Общата петгодишна давност за вземането на ищцатасъгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД е започнала да тече от момента на влизане в сила на решението, по което е издаден изпълнителния лист, и същата не е прекъсната с предявяване на изпълнителния лист пред Министерство на културата, тъй като посоченото министрество не е финансов орган на ответника по смисъла на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./. На основание ПМС № 87/26.05.1992г. за преобразуване на Националното средно училище по култура – Горна баня в Национален учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура с участието на Република Италия въззивният съд е приел, че ответникът е от кръга на лицата, за които е въведен специален ред за реализиране на вземанията срещу тях съгласно чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./, поради което е направил извод, че за да бъде проведено валидно принудително изпълнение срещу ответника е необходимо представяне на оригинала на изпълнителния лист именно на Н.. Изложени са съображения, че подаването на молбата на 12.05.2005г. в ДСИ при СРС, 4 участък за образуване на изпълнително производство, както и представянето на изпълнителния лист в Министерство на културата не представляват действия по смисъла на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./, които са годни да прекъснат или спрат течението на погасителната давност за процесното вземане и да постигнат ефекта на чл. 116, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Изводът, че оригиналът на изпълнителния лист е следвало да бъде представен на ответника е аргументиран с факта, че изпълнителният лист е издаден срещу ответника, а не срещу МК, и с факта, че Н. е юридическо лице, което разработва и изпълнява бюджета и се разпорежда със средствата, като едва при липса на предвидени средства в бюджета на учебното заведение последното трябва да поиска такива средства да бъдат предвидени за следващата календарна година.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Първият материалноправен въпрос и четвъртият процесуалноправен въпрос, посочени от касатора, не са решени в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която, за да се извърши плащане на парично вземане срещу държавни учреждения, общини и лечебни заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети по реда на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./, изпълнителният лист следва да бъде представен на финансовия орган в оригинал. Поради това молбата за изпълнение на влязлото в сила решение и заплащане на сумата по изпълнителния лист следва да бъде представена на финансовия орган, а не на държавния съдебен изпълнител. Когато молбата за образуване на изпълнително производство срещу бюджетно учреждение е подадена пред ДСИ, същата не прекъсва погасителната давност поради това, че е подадена пред некомпетентен орган. Позоваването на противоречие с решение № 94/27.07.2010г. по т. д. № 943/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. е неоснователно, тъй като посоченият съдебен акт е неотносим към спора – в него е разгледан въпросът за срока на погасителната давност за вземането срещу издателя на запис на заповед при изпълнителен лист, издаден на основание чл. 237 ГПК /отм./, непредприети действия по принудително събиране на сумата в продължение на 3 години от молбата по чл. 242 ГПК /отм./ и връчена призовка за изпълнение на длъжника след изтичане на 5 години от този момент, като длъжник е физическо лице, а не бюджетно учреждение. Решение № 148/04.10.2010г. по т. д. № 1055/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. не намира приложение в настоящия случай, тъй като е постановено срещу длъжник – физическо лице. Приложените от касатора определение № 971/05.10.2010г. по гр. д. № 606/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и определение № 480/15.07.2009г. по т. д. № 384/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. не са от категорията на съдебните актове, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не доказват наличието на посочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Решение № 1/09.02.1972г. по гр. д. № 10/1972г. на Пленума на ВС и решение № 1841/29.09.1969г. по гр. д. № 787/1969г. на ВС, І г. о. са неотносими за настоящия спор поради това, че с тях се дава отговор на други въпроси – относно нередовността на молба за образуване на изпълнително производство и последиците от поправянето на нередовната молба относно погасителната давност, както и последиците при действия на принудително изпълнение, извършено по изпълнително дело, образувано въз основа на нередовен изпълнителен лист, но не и последиците при подадена пред некомпетентен орган молба по чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./. Решение № 810/25.03.1974г. по гр. д. № 410/1974г. на ВС, І г. о. и решение № 1233/29.10.2008г. по гр. д. № 5205/2007г. на ВКС, V г. о. дават принципен отговор на въпроса дали предприемането на принудително изпълнение по изпълнителен лист, издаден въз основа на несъдебен акт, респективно съдебно решение прекъсва давността, като длъжници по делата са физически лице, а не бюджетно учреждение. От представените решение № 854/22.04.1966г. по гр. д. № 343/1966г. на ВС, І г. о. и решение № 1416/24.06.1969г. по гр. д. № 884/1969г. на ВС, І г. о. не е ясно дали вземането е насочено срещу държавно учреждение, респективно юридическо лице на бюджетна издръжка.
Посочените от касатора правни въпроси от № 2 до № 6 не обосновават извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на твърдяното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Създадена е постоянна практика на ВКС /решение № 139/28.08.2013г. по т. дело № 98/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./, съгласно която за да се извърши плащане на парично вземане срещу държавни учреждения, общини и лечебни заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети по реда на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./, изпълнителният лист следва да бъде представен на финансовия орган в оригинал. Това решение намира приложение в настоящия случай поради това, че ответникът е бюджетно учреждение по смисъла на посочения законов текст. Посочената съдебна практика не се налага да бъде променяна.
Въпросът „представлява ли Министерство на културата на Република България орган на управление или финансов орган на „Националния учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура““ не обуславя наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като оговорът му произтича от ПМС № 87/26.05.1992г. и чл. 4, ал. 2, чл. 7 и § 1 от ДР на Закона за устройство на държавния бюджет, които са достатъчно ясни и не създават съмнение, че Н. учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура представлява бюджетно учреждение по смисъла на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./.
По отношение на тези въпроси настоящият съдебен състав счита, че същите са важни, но не обуславят извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, и поради това, че както и да бъдат решени, не биха променили изходът на спора, предвид изтеклата петгодишна давност поради непредприемане на изпълнителни действия след подаване на молбата до Министерство на културата на 13.04.2006г.
Предвид липсата на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника за касационното производство не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 413 от 08.03.2013г. по т. дело № 3676/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.