1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
гр. София, 02.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 538 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р. /България/” ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. П. Л. срещу решение № 55 от 13.03.2012г. по в. т. дело № 681/2011г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 86 от 30.05.2011г. по т. д. № 166/2009г. на Добрички окръжен съд, Търговска колегия, с което е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма], [населено място] в несъстоятелност съгласно решение № 622/17.11.2009г. по т. дело № 166/2009г. на Добрички окръжен съд, прекратени са правомощията на постоянния синдик на дружеството Г. Иванова В., прекратено е действието на общата възбрана и запор, наложени в производството и дружеството е заличено в търговския регистър.
Касаторът поддържа становище за недопустимост на обжалвания съдебен акт, тъй като въззивният съд не е отчел наличието на процесуална пречка за постановяване на решение по чл. 735 ТЗ, а именно наличие на имущество в масата на несъстоятелността и не е съобразил представеното удостоверение от МВР, сектор КАТ пътна полиция Д.. В касационната жалба е направено евентуално оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд е разрешил материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 478/22.07.2010г. по гр. дело № 943/2009г., ВКС, ГК, ІV ГО, решение № 397/27.05.2010г. по гр. дело № 711/2009г. на ВКС, ГК, І ГО, решение № 478/22.07.2010г. по гр. дело № 943/2009г. на ВКС, ГК, ІV ГО: 1/ каква е доказателствената сила на документ, издаден от държавен орган в кръга на неговата компетентност; 2/ следва ли да бъде зачетен частен документ, верността на изразеното, в който е опровергана от официален документ.
Синдикът на [фирма] в несъстоятелност, [населено място] оспорва касационната жалба и поддържа становище за допустимост на въззивното решение, тъй като съдът е установил, че масата на несъстоятелността е изчерпана и е спазена разпоредбата на чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ. Прави възражение за липса на твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради това, че цитираната практика на ВКС не е относима към настоящия случай.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма], [населено място], постановено е заличаване на търговското дружество, прекратени са правомощията на синдика и наложените общи възбрани и запор, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ. По възраженията на касатора във връзка с попълване масата на несъстоятелността, а именно, че синдикът не е изпълнил своевременно вменените му по закон задължения и че дружеството в несъстоятелност притежава ремарке Р 16 С и товарен автомобил Шкода Европа, решаващият съдебен състав е посочил, че доколкото становището на синдика е дадено в рамките на компетенциите му и е обосновано, синдикът не носи доказателствена тежест за установяване липсата на посоченото имущество, а кредиторът, който твърди наличие на определено имущество, трябва да го докаже, предвид обстоятелството, че нито по счетоводни записвания, нито фактически се намират у длъжника. Изложил е съображения, че представеното удостоверение от МВР, сектор КАТ – Пътна полиция, [населено място] относно собствеността върху вещи, които липсват, не води до извода, че съществува имущество, подлежащо на осребряване като част от масата на несъстоятелността, а ако такова се открие допълнително в срока по чл. 744, ал. 2 ТЗ, съществува възможност за възобновяване на производството по несъстоятелността.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият, посочен от касатора процесуалноправен въпрос за доказателствената сила на документ, издаден от държавен орган в кръга на неговата компетентност, не е решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която документ, издаден от държавен орган в кръга на неговата компетентност, има характер на официален документ. Свидетелстващият официален документ материализира удостоверително изявление на своя издател и се ползва с материална доказателствена сила, т. е. доказва с обвързваща сила, че фактите са се осъществили така, както се твърди в документа, а диспозитивният официален документ материализира други неудостоверителни изявления и се ползва с формална доказателствена сила, с каквато се ползва и официалният свидетелстващ документ, а именно удостоверява, че материализираното в документа изявление е направено и изхожда от лицето, което го е подписало. В настоящия случай въззивният съд въз основа на представеното удостоверение не е направил извод, че дружеството – длъжник не е придобило в собственост описаните в удостоверението товарен автомобил и ремарке, а е приел, че не е налице имущество, подлежащо на осребряване като част от масата на несъстоятелността.
Вторият, посочен от касатора правен въпрос „следва ли да бъде зачетен частен документ, верността на изразеното в който е опровергана от официален документ”, не е от значение за изхода на спора. В производството по несъстоятелност при преценка на предпоставките по чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ, за да се приеме, че същите са налице, е необходимо да бъде установено, че масата на несъстоятелността е изчерпана, респективно са останали вещи, които са непродаваеми и не могат да послужат за удовлетворяване на кредиторите. Масата на несъстоятелността е със специфично съдържание, особено предназначение и специален режим на разпореждане с нея и е динамична величина, тъй като в хода на производството по несъстоятелност изменя своята структура и размер в зависимост от финансовото състояние на длъжника към датата на откриване на производството по несъстоятелност, продължаването или прекратяването на дейността на дружеството и действията на синдика за попълване на масата на несъстоятелността. Попълването на масата на несъстоятелността и нейното осребряване са фази в производството по несъстоятелността, чиято крайна цел е удовлетворяване на кредиторите. При изчерпване на масата на несъстоятелност в резултат на извършеното осребряване, производството подлежи на прекратяване на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ. Липсващите движими вещи, които не могат да бъдат продадени и за които не са налице данни къде се намират, не могат да обосноват извод за продължаване на производството по несъстоятелност. В настоящия случай касаторът не е установил наличие на имущество, което може да бъде осребрено, като по делото не са налице данни нито в чие държане се намират товарният автомобил и ремаркето, нито тяхното местонахождение. От друга страна, не се касае до опровергаване на верността на отразеното бракуване на товарния автомобил и ремаркето в аналитичната ведомост с представеното удостоверение рег. № 120851000087/10.02.2012г. на МВР, сектор КАТ, Пътна полиция – Д., а до установяване неизпълнение на задължението на собственика, респективно неговия управител и представител за заявяване за снемане от отчет на превозните средства съгласно чл. 143, ал. 6 ЗДвП.
Поради липса на сочените от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение на Варненски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 55 от 13.03.2012г. по в. т. дело № 681/2011г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: