6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
гр. София, 19.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 603 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. М. срещу решение от 24.01.2011г. по гр. дело № 2054/2010г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, II-В състав, с което е потвърдено решение от 07.04.2009г. по гр. дело № 19349/2008г. на Софийски районен съд, 26 състав и ищецът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 150 лв. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да изпълни задължението си за доставка на електрическа енергия по договор от 25.05.2003г. като възстанови електроснабдяването в складова база на ищеца, находяща се в бивш фуражен цех в [населено място], област П. и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 150 лв. -–юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ въпросът „коя от двете страни по договора е неизправна и носи отговорност за това“ е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981г. по гр. дело № 2/1981г., ВС, ОСГК, не е обсъден в пълнота, същият е необоснован, допуснато е нарушение на материалния закон – чл. 79 ЗЗД и на процесуалното правило на чл. 235, ал. 1, т. 2 ГПК– чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;
2/ въпросът, свързан с приложение на разпоредбите на закона във връзка с добросъвестното упражняване на правата и правната възможност да се иска изпълнение, е от значение за точното прилагане на закона – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като касаторът не е аргументирал в какво се изразява противоречието с практиката на ВКС и не е изложил аргументи и обстоятелства, обосноваващи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от страна, имаща интерес от обжалване на съдебния акт, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Въззивният съд е установил, че за ползвания от ищеца имот на 24.08.2007г. [фирма] е изготвило предложение за корекция на сметка, съставило е констативен протокол за прикачване към мрежа Н. Н. без средство за търговско измерване, уведомило е ищеца, че ако не внесе определената сума в установения по общите условия с [фирма] срок, снабдяването с електрическа енергия ще бъде преустановено, и служители на [фирма] са прекъснали присъединяването на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа. Съдебният състав е приел, че дейността по снабдяване с електрическа енергия от [фирма] преди преобразуването му чрез вливане в [фирма] е преминала в патримониума на [фирма] към 03.01.2007г. Констатирал е наличието на предоставена лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006г. със срок до 13.08.2009г. на [фирма], а на ответника [фирма] – лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004г. със срок 35 години. Приел е, че ответното дружество извършва експлоатацията и поддръжката на електроразпределителните мрежи и осигурява преноса през разпределителните мрежи на електрическата енергия, която крайният снабдител [фирма] продава на потребителите, присъединени към тези мрежи по реда на действащото законодателство.
По съображения, че задължението на разпределителното предприятие е ограничено до осигуряване на възможност за потребителя да се включи в електроразпределителната мрежа при установените за целта правила и да обезпечи пренос съгласно договора между снабдителя и потребителя, като по аргумент от чл. 44, ал. 3 ЗЕ електроразпределителното предприятие няма призната от закона възможност да съвместява и качеството краен снабдител, както и поради това, че реалното изпълнение по договора за продажба на електрическа енергия остава извън рамките на отношението между крайния потребител и разпределителното предприятие, въззивната инстанция е направила извод, че ответното дружество не е в състояние да осигури претендираното реално изпълнение по договор за продажба на електрическа енергия.
Решаващият съдебен състав е изложил и евентуални съображения за недоказаност по основание на искането за присъединяване към мрежата поради това, че по делото не се твърди и не се установява процесният електромер и съответно начин на присъединяване да е съгласуван предварително с ответното дружество и да съответства на установените за това правила. В този смисъл е прието за съответстващо на чл. 122, ал. 2, т. 3 ЗЕ преустановяването на преноса на електрическа енергия от разпределителното предприятие, когато се установи ползване на електрическа енергия без измерването й или макар и да се измерва, то не почива на установените правила. Въпросът доколко по технологично изградената връзка реално протича електричество зависи от отношението с крайния снабдител, т. е. от договора за продажба на електрическа енергия, по който ответното дружество не е страна.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора материалноправeн въпрос „коя от двете страни по договора е неизправна и носи отговорност за това“ не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД предоставя възможност на изправната страна, когато длъжникът не е изпълнил точно задълженията си, да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. В хипотезата на нерегламентирано присъединяване към електроразпределителната мрежа или консумиране на електрическа енергия без да се измерва или ако неправилно се измерва със средства за търговско измерване, преносното предприятие или разпределителните предприятия имат право да преустановят присъединяването с електрическа енергия /чл. 122, ал. 2, т. 3 ЗЕ/, като възстановяването на снабдяването и/или присъединяването на потребителите се извършва от енергийното предприятие след отстраняване на причините, довели до преустановяването им /чл. 124 ЗЕ/. Като е приел, че по делото не е установено процесният електромер и начинът на присъединяване да са съгласувани предварително с ответното дружество и да са спазени установените за това правила, и е направил извод за съответстващо на чл. 122, ал. 2, т. 3 ЗЕ преустановяването на преноса на електрическа енергия от разпределителното предприятие, въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС по релевантния материалноправен въпрос.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение относно процесуалното правило на чл. 235, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 1 ГПК решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Посочената правна норма е спазена, тъй като съдебният състав, който е участвал в последното съдебно заседание, е постановил обжалваното решение.
Ако касаторът е допуснал техническа грешка при изписване на посочената разпоредба и е имал предвид процесуалното правило на чл. 236, ал. 2 ГПК с оглед оплакването за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на някои доказателства, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по този въпрос, тъй като въззивният съд е обсъдил относимите към спора доказателства.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Посоченият от касатора материалноправен въпрос, свързан с приложение на разпоредбите на закона във връзка с добросъвестното упражняване на правата и правната възможност да се иска изпълнение, е поставен много общо, хипотетично и касаторът не е обосновал кои възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба трябва да бъдат преодолени, за да се постигне точното приложение на закона, нито е посочил кои разпоредби са неясни, непълни или противоречиви. Изводите, до които е достигнал въззивният съд са резултат от извършената от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на твърдените факти и събрани доказателства.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер 150 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.01.2011г. по гр. дело № 2054/2010г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, II-В състав.
ОСЪЖДА [фирма] в несъстоятелност, [населено място], [улица], област П. да заплати на [фирма], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.